О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 26.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 757/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “. П. 9.” О. – гр. С. срещу решение № 110 от 08.10.2008г. по т. д.209/08г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 26.05.2008г. по т.д. 396/06г. на Бургаски окръжен съд за уважаване на предявения от “У“ ЕАД – гр. С. против “. П. 9.” О. – гр. Б. иск за заплащане на сумата 36041.60лв. дължима по договор за туристически услуги от 10.05.2005г. и споразумение от 29.11.2005г., сключени между страните.
Ответникът по касация- “ У. о. и спорт” ЕАД – гр. С., чрез пълномощника си – адв. А. Б. е на становище, че касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата, по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, е поддържано наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е посочено, че въззивният съд приел направеното в първото заседание по делото възражение за прихващане на претендираната сума със сума, произтичаща от пропуснати ползи, които касаторът- ответник по спора, щял да реализира като печалба от договор от 26.03.2003г., но го отхвърлил като неоснователно, тъй като не е ликвидно и по този начин се произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос като “пренебрегнал” разпоредбата на чл.221, ал.2 ГПК / отм./. В тази връзка е развито разбирането на касатора, че силата на пресъдено нещо се разпростира и върху направеното възражение за прихващане и дори вземането му да не било ликвидно, то ставало такова. Сочено е противоречие на изводите на въззивния съд с тези направени с решение №1229 по гр.д. 577/70г. на ВС. , І г.о.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че страната не е формулирала конкретно съществения процесуалноправен или материалноправен въпрос, разрешен при условията на три лимитивно изброени хипотези в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК. Такъв въпрос не е цитирания от касатора извод на въззивния съд, който освен това е изведен извън контекста на мотивите за неоснователност на възражението за прихващане. Съдът е приел, че претендираното от въззивника – сега касатор вземане, произтичащо от пропуснати ползи поради предсрочно прекратяване на договора му с трето неучаствуващо по делото лице – турагента ЗАО “Н” по вина на въззиваемия, не е доказано. Прието е още, че обезщетение за пропуснати ползи се дължи само ако те са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на другата страна и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а в случая касатора се е позовал на договор сключен от него с трето лице, който не е предмет на производството и вината за прекратяването, на който не е била установена. Нямало и доказателства, които по безспорен начин да установяват вината на ищеца по спора за прекратяване на договора, тъй като в писмото на ЗАО “Н” като основание за прекратяване на договорното правоотношение е посочена т.9 от договора, каквато в представения по делото екземпляр не съществува. При така приетото, изложеното от касатора във връзка със съществения въпрос е неотносимо към решаващите изводи на съда. Не е налице и поддържаното противоречие на изводите на решаващия състав с мотивите на ВС. , обективирани в приложеното решение, с което е прието, че съдът е длъжен да разгледа предявеното от ответника в производството по първоначалния иск възражение по негово вземане и когато двете или едното от насрещните вземания са неликвидни / т.е. спорни/ и при такова възражение съдът ще направи прихващане по насрещните вземания, след като те бъдат установени, макар ответникът да не е предявил насрещен иск за своето вземане. В съответствие с така направените изводи и въззивният съд е разгледал възражението за прихващане на ответника по спора – сега касатор, но е констатирал, че неговото вземане е неустановено.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110 от 08.10.2008г. по т. д.209/08г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: