О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
[населено място], 02.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Баева ч.т.д. № 2824 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], представлявано от адв. Ц. Г. срещу определение № 297 от 14.07.2017г. по в.т.д. № 183/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което е изменено постановеното определение за прекратяване на делото в частта за разноските, като [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] направените разноски в размер на 4 500 лева.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Излага съображения, че не дължи разноски за второто въззивно производство, тъй като оттеглянето на въззивната жалба е било направено преди даване на неговия ход и не е било извършено каквото и да е юридическо действие от ответника. Поддържа още, че всички постановени актове на ВКС са изцяло в негова полза, поради което на ответника не се дължат разноски за касационното производство. Счита, че е достатъчна санкция поемането на държавната такса за производството пред ВКС и сочи, че е съгласен да заплати разноските при първото разглеждане на делото от въззивната инстанция, но не и тези в касационното производство. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът [фирма], [населено място], представлявано от адв. П. К., оспорва частната жалба. Поддържа, че въззивният съд правилно е приел произнасянето за разноските за обвързано единствено с крайния изход на делото, който не е в полза на въззивника, и е присъдил действително направените разноски. Счита за неоснователно и искането да не се присъждат разноски за повторното разглеждане на делото във въззивната инстанция, като сочи, че причините за оттегляне на въззивната жалба са ирелевантни, както и че договорът за правна защита и съдействие, представен във въззивното производство, е сключен преди подаването на молбата за оттегляне на жалбата. Поради това моли обжалваното определение да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноски за настоящото производство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В обжалваното определение въззивният съд е изложил съображения, че разноски се дължат от страната, която е загубила делото при последната инстанция, като е без значение обстоятелството дали тази страна е била спечелила делото в друга инстанция. Посочил е, че на основание чл.78, ал.4 ГПК разноски се дължат и при прекратяване на делото. Обсъдил е представените по делото доказателства за направени разноски за първото разглеждане на делото във въззивната инстанция, за касационното производство, както и за повторното разглеждане във въззивната инстанция, и е приел, че ищецът, чийто иск е отхвърлен с първоинстанционното решение, с оглед прекратяване на производството поради оттегляне на подадената от него въззивна жалба, дължи на ответника всички направени за посочените инстанции разноски в размер общо на 4 500 лева.
Определението е правилно. Отговорността на страните за направените разноски в исковото производство е уредена в разпоредбите на чл. 78 ал.1 – ал. 11 от ГПК. За да бъдат присъдени разноски на страните, е необходимо същите да бъдат поискани, като разпоредбата на чл.81 от ГПК регламентира задължението на съда да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, т. е. с постановяване на определение за прекратяване на делото или решение по съществото на правния спор.
В настоящия случай производството по в.гр.д. № 183/2017г. на Пловдивски апелативен съд е приключило с определение от 19.05.2017г., с което с оглед направено оттегляне на въззивната жалба въззивното производство е прекратено. С прекратяване на производството по подадената от [фирма] въззивна жалба, е влязло в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от това дружество против [фирма] искове. При този изход на делото въззивникът – ищец дължи да заплати на въззиваемия ответник направените в двете въззивни производства разноски, както и разноските, направени в производството пред ВКС. При повторното разглеждане на делото ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ, сключен преди оттегляне на въззивната жалба и прекратяване на въззивното производство, поради което тези разноски следва на основание чл.81 вр. чл.78 ГПК да му бъдат присъдени, независимо че производството е приключило с определение за прекратяване, а не с постановяване на решение по същество. Неоснователно е и оплакването за недължимост на направените от ответника разноски за касационното производство с оглед уважаване на подадената от ищеца касационна жалба. Касационното решение, с което се отменя въззивното решение и делото се връща за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, не разрешава правния спор по същество, поради което за страните не възниква право на разноски по чл.78 ал.1 ГПК – за ищеца и чл.78 ал.3 от ГПК – за ответника. В този случай съгласно чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по разноските, направени от страните във въззивното и в касационното производство, при съобразяване на изхода на спора съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 от ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на спора частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за настоящото производство в размер на 200 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 297 от 14.07.2017г. по в.т.д. № 183/2017г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], ул. „4-ти януари“ № 28, ет.3, офис 13, да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет.3 ап.5 сумата 200 лева /двеста лева/ – разноски за настоящото производство, на основание чл.78 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.