2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр. София, 02.01.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3385 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Б. С. и В. П. П. против решение № 504/06.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 502/2015 г. от 2-ри състав на Апелативен съд – София.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на въззивен съд е потвърдил първоинстанционно решение, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като неоснователни.
Въззивният съд е приел, че в случая ищците претендират, че са обеднели за сметка на ответника от неоснователното ползване от страна на последния на имота им, придобит с договора за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 167/1997 г., с който им е прехвърлена собствеността на дюкян в сградата, находяща се в стар имот пл. № 2682 от кв. 329 по плана на [населено място]. Съдът е приел, че по делото липсват доказателства ищците да са придобили собствеността и на дюкяна, попадащ в имот пл. № 2681, който им е бил отнет принудително и владението върху който впоследствие са си възстановили. Обстоятелството, че този имот е бил реституиран на праводателката им не означава, че тя го е и прехвърлила, напротив, прието е, че видно от представения нотариален акт № 113/1996 г. прехвърлителната сделка има за предмет магазин, находящ се в съседния имот пл. № 2682 от кв. 329 на [населено място]. Поради това, съдът е приел, че с договора, обективиран в посочения нотариален акт, не е настъпил вещно-транслативен ефект по отношение на спорния дюкян. Тъй като представените доказателства не легитимират ищците като собственици на магазина, който в процесния период е владян от ответника, то съдът е приел, че същите не се явяват обеднели, независимо, че по делото не е установено и ответникът да е станал негови собственик, като е прието, че за ищците не е възникнало вземане от неоснователно обогатяване, каквото би имал собственикът на имота, от чието ползване е лишен.
Прието е от въззивния съд, че с решение № 495 от 31.10.2001 г. постановено по гр. д. № 1028/2000 г. на Видински окръжен съд, влязло в сила на 07.05.2003 г., е бил отхвърлен предявеният от ответника срещу ищцата иск за собственост на дюкянското помещение, с площ от около 50 кв.м., обособено като самостоятелен обект от имот пл. № 2681 в кв. 329 по плана на [населено място], като силата на пресъдено нещо на посоченото решение обвързва страните и техните правоприемници с установлението, че ответникът не е собственик на посочения имот, без това да означава, че собственик е именно насрещната страна – ищеца А. С. по настоящия иск. Ето защо, само въз основа на същото съдът е приел, че не може да се приеме за доказан спорния по делото факт за притежанието на процесния дюкян и принадлежността му към патримониума на ищците. Прието е, че обстоятелството, че С. е направила отказ от иск за собственост по отношение на същия магазин в процес, воден с ответника, единствено има за последица парализирането на евентуална нейна бъдеща собственическа претенция (установителна или ревандикационна), със същия предмет и на същото основание. Отказът от иска обаче няма претендирания от ответната страна установителен ефект в отношенията им, който да налага да се приеме, че тя не е собственик на имота и не може да претендира обезщетение за лишаване от ползването му. Съдът е приел, че издаденият обратен изпълнителен лист също не легитимира ищците като собственици на имота, тъй като титулът не почива на влязло в сила решение, с което да е уважена тяхна ревандикационна претенция срещу ответника, а на отхвърлителното решение по иска за собственост на последния, поради което преследва единствено целта за връщане на фактическото (не и правното) положение в състоянието на нещата отпреди първоначалния въвод.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /неправилно посочени в изложението като чл.280, ал.1 и ал.3 ГПК/.
Въпросите, поставени в насока оспорването на правото на собственост върху спорния магазин на ответника по делото, както и фактическите твърдения в тази насока, направени в изложението на касационните основания, са изцяло неотносими към спора, доколкото касаят твърдението и оспорването на правото на собственост на ответника върху имота, доколкото изводите на съда, обосновали крайния му извод за неоснователност на претенциите касаят липсата на доказателства, че ищците са собственици на имота, а не че ответникът е установил своето право на собственост върху същия имот. Неоснователно е твърдението на касаторите, че съдът извежда извод за притежанието на правото на собственост върху спорния имот въз основа на събрани по делото доказателства, тъй като подобен извод въззивният съд не е правил и не се е произнасял по въпроса, ответникът по делото собственик на спорния имот ли е. В същата насока са неотносими и правните въпроси, касаещи доказателствената сила на писмените доказателства, представени от ответника относно неговото право на собственост върху имота.
Съдът не е игнорирал силата на пресъдено нещо по представените влезли в сила съдебни решения, но е приел, че с влизането в сила на решение по предявен иск за собственост от страна на ответника по настоящото дело и неговото отхвърляне с влязло в сила решение не следва да се приеме, че ответниците по този иск са собственици на имота, а се установява със сила на пресъдено нещо единствено, че ищецът по този иск не е собственик. Въз основа на горното, съдът е приел, че с отхвърлянето с влязло в сила решение на предявен иск за собственост на недвижим имот се отрича със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ищеца, но не и че ответникът по същия иск е собственик на имота.
Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, в т.ч. и доказателствата, касаещи реституцията на имота и последващите сделки, но от фактическа страна е приел, че се касае за имоти /този на ищците и този на ответника/, намиращи се в различни имоти пл.номера, като придобития от ищците не е спорния имот. Този фактически извод на съда, както и данните по отношение на възприетата от съда фактическа обстановка, не подлежат на проверка в производството по допустимост на касационното обжалване, тъй като касаят фактите по спора, респ. обосноваността на съдебното решение. Необосноваността, като порок на съдебното решение, не е сред касационните основания, водещи до допустимост на касационното обжалване, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, а евентуалното наличие на необоснованост следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество, но едва след като са налице основания за допустимост на обжалването и същото е допуснато по критериите на чл.280, ал.1 ГПК.
Останалите доводи в изложението касаят спора по същество, както и обсъдените от съда доказателства, като се правят доводи за неправилност на решението, поради неправилното интерпретиране на събраните доказателства, която представлява оплакване за необоснованост на решението, което е неотносимо към настоящото производство.
Предвид изложеното, не са налице основания за допускането до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 504/06.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 502/2015 г. от 2-ри състав на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.