1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
София, 02.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1752 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Т. Д. П. от [населено място] чрез процесуален представител адв. И. И. М. срещу решение № 1086 от 11.05.2017 г. по в. гр. дело № 5530/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която е потвърдено решение № 5689 от 06.07.2016г. по гр. дело № 7567/2014г. на Софийски градски съд, I ГО, 6 състав в частта, с която са отхвърлени исковете, предявени от Т. Д. П. ЗД [фирма] с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над 23 000 лв. до пълния предявен размер 46 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и за разликата над 856,05 лв. до пълния предявен размер 1 712,10 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП до окончателното плащане.
Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Може ли изводът на съда за съпричиняване на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно да бъде доказано по категоричен начин наличието на причинна връзка между поведението на пострадалото лице и настъпилия инцидент, без каквито и да било съмнения?
2. Следва ли съдът при приложението па чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимущественн вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/68г., и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им, да определи конкретния размер обезщетението по справедливост, съответно процента па съпричиняване?
3. Може ли ла се отчете като съпричиняване нарушение, което не е могло да не бъде допуснато поради обективни обстоятелства /в конкретния случай — липса на каквато и да е видимост на ищеца по отношение на виновния водач на лекия автомобил/?
4. Как следва да се отчита съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и доказване на съпричиняването на вредата, съответно определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента?
5. Как следва да се определя съразмерността на съпричиняването на вредоносния резултат н начина за определяне на степента му?
6. Какви са предпоставките за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при определяне наличието на сьпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ?
7. Как следва да се отчита съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия?
8. Правният въпрос за доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента?
Касаторът поддържа становище, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г. /по приложението на чл. 52 ЗЗД/, т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 17/18.11.1963г., решение № 54/22.05.2012г. по т. д. № 316/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 97/06.07.2009г. по т. д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33/04.04.2012г. по т. д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 98/24.06.2013г. по т. д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 45/15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., лешение № 206/12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 169 по т. д. № 1643/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. /по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД/.
Ответникът ЗД [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. С. И. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС по приложението на разпоредбите на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, третият въпрос е неясен, цитираната практика по отношение на въпроса за съпричиняване на вредата е неприложима и съдът не е постановил нещо различно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и извърши проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е допустима в частта срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 23 000 лв. до пълния предявен размер 46 000 лв. В частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в отхвърлителната част за разликата над 856,05 лв. до пълния предявен размер 1 712,10 лв., въззивното решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК и касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
Въззивният съд е приел, че на 15.07.2011г. в [населено място], на кръстовището между [улица]и [улица]е настъпило ПТП между управлявания от ищеца мотоциклет „К. Нинджа“ /без регистрационен номер/ и лек автомобил „БМВ 320 ЦИ“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от П. И. И.. С влязло в сила решение № 2398/03.10.2012г. по н. а. х. д. № 6077/2012г. на Районен съд Пловдив е прието, че водачът на лекия амтомобил П. И. е причинил по непредпазливост процесното ПТП и средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в разкъсване на съчленението между двете срамни кости, счупване на лявата гаванковидна ямка, счупване на дясна седалищна кост на таза, разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица в областта на ахилесовото сухожилие, контузия на главата /челно/ и сътресения на мозъка.
Въз основа на заключението на съдебната автотехническа експертиза съдебният състав е установил механизма на процесното ПТП и е направил извод, че ищецът е съпричинил настъпилото ПТП, тъй като като водач на мотоциклета, изпълняващ маневра „завиване наляво“, не е съобразил поведението си с разпоредбата на чл. 37, ал. 1 , изр. 1 ЗДвП и е отнел предимството на лекия автомобил. Поради това е определил размера на съпричиняването в съотношение ?.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди 46 000 лв. въззивният съд е съобразил вида на нанесените увреждния, възрастта на пострадалия, продължителността и интензитета на болките и страданията, продължителността на лечебния и възстановителния период, остатъчните негативни последици и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП. Поради приетия размер на съпричиняване ? искът е уважен в размер 23 000 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за спора е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за наличие на някое от визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК основания се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По отношение на релевантните за спора материалноправни въпроси не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Въпросът по т. 2 от изложението се отнася до приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. По този материалноправен въпрос с Постановление № 4 от 23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г., както и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52, ал. 1 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с вида и характера на уврежданията, продължителността на лечебния и възстановителния период, степента и интензитета на болките и страданията, възрастта на пострадалия към момента на настъпване на процесното ПТП, остатъчните негативни последствия и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирна в решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 199/10.05.2016г. по т. д. № 3137/2014г. на ВКС, ТК, I т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, при прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. В този смисъл като се е съобразил, че процесното ПТП е настъпило на 15.07.2011г., при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съдебен състав е постановил решение в съответствие с постоянната практика на ВКС.
Останалите, посочени от касатора, материалноправни и процесуалноправни въпроси са свързани с предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия, съразмерността на съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степента му, и преценката за съотношението, в което всеки от участниците в процесното ПТП е допринесъл за настъпване на деликта, са разрешени в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33/04.04.2012г. по т. д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 96/15.10.2012г. по т. д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 39/16.07.2010г. по т. д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 71/08.08.2016г. по т. д. № 36/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 97/06.07.2009г. по т. д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Според постоянната практика на ВКС за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на увреждащото моторно – превозно средство, въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. В съответствие с постоянната практика на ВКС въз основа на събраните доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдебният състав е изяснил механизма на настъпване на процесното ПТП, направил е извод за съпричиняване на вредоносния резултат и е определил размера на съпричиняването.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По приложението на разпоредбите на чл. 52, ал. 1 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД е формирана постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Останалите оплаквания в касационната жалба представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5689 от 06.07.2016г. по гр. дело № 7567/2014г. на Софийски градски съд, I ГО, 6 състав в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от Т. Д. П. ЗД [фирма] с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над 23 000 лв. до пълния предявен размер 46 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП до окончателното плащане. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не е направено искане и липсват доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1086 от 11.05.2017 г. по в. гр. дело № 5530/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която е потвърдено решение № 5689 от 06.07.2016г. по гр. дело № 7567/2014г. на Софийски градски съд, I ГО, 6 състав в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от Т. Д. П. ЗД [фирма] с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над 23 000 лв. до пълния предявен размер 46 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП до окончателното плащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. Д. П. срещу решение № 1086 от 11.05.2017 г. по в. гр. дело № 5530/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която е потвърдено решение № 5689 от 06.07.2016г. по гр. дело № 7567/2014г. на Софийски градски съд, I ГО, 6 състав в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от Т. Д. П. ЗД [фирма] с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над 856,05 лв. до пълния предявен размер 1 712,12 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП до окончателното плащане.
Определението подлежи на обжалване в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане в съответната част, в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: