О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
[населено място], 02.01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 980 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /в несъстоятелност/, представлявана от адв. Б. Б., срещу определение № 75 от 06.02.2017г. по ч.т.д. № 47/2017г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на частната жалба на банката против определение № 321 от 30.12.2016г. по т.д. № 76/2015г. на Окръжен съд Търговище, с което е оставена без уважение молбата на банката за даване на разрешение за продължаване на производството по посоченото изпълнително дело.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, като излага съображения за незаконосъобразност на извода на съда, че определението по чл.638, ал.3 ТЗ не подлежи на обжалване, независимо дали се разрешава продължаване на изпълнително производство или се оставя без уважение молбата.
Ответникът по частната жалба „ТЕЦ Хасково“ АД не изразява становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 ГПК, поради което е допустима.
С определение № 350 от 26.06.2017г. настоящият състав е спрял производството до приключване на тълк.д. № 1/2017г. на ВКС, ОСТК. Производството по тълкувателното дело е приключило с постановяване на ТР № 1 от 03.12.2018г. на ОСТК на ВКС, поради което спряното производство следва да бъде възобновено.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че определението по чл.638, ал.3 ТЗ не е сред посочените в чл.613а, ал.1 ТЗ актове, поради което възможността да бъде обжалвано с частна жалба е обусловена от общите критерии на чл.274, ал.1 ГПК. Посочил е, че с определението по чл.638, ал.3 ТЗ съдът по несъстоятелност разрешава или отказва да разреши продължаване на изпълнителните действия по спряно изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността. Приел е, че независимо от произнасянето в определението, произтичащите от него правни последици не рефлектират върху самото производство по несъстоятелност, респ. не въздействат преграждащо върху развитието му. Поради това е достигнал до извод, че определението не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Приел е още, че в закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на определението по чл.638, ал.3 ТЗ, което прави неприложима и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Въз основа на тези съображения въззивният съд е счел частната жалба, с която е сезиран, за недопустима, и я е оставил без разглеждане.
Обжалваното определение е правилно. В т.6 на ТР № 1 от 03.12.2018г. по тълк.д. № 1/2017г. на ОСТК на ВКС е прието, че определението по чл.638, ал.3 ТЗ не подлежи на обжалване. Посочено е, че изрична регламентация по отношение обжалваемостта на актовете на окръжните съдилища, постановени в производството по несъстоятелност, се съдържа в разпоредбите на чл.613а, ал.1 и ал.3 ТЗ. В чл.613а, ал.1 ТЗ са изброени изчерпателно актовете, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК, а за всички останали актове в ал.3 е предвидено, че подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК и не подлежат на касационно обжалване. Прието е, че доколкото други отклонения от общия ред за обжалване на определенията не са предвидени, обжалваемостта им е обусловена от наличието на общите предпоставки, установени в чл.274, ал.1 ГПК – преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му. Възприето е становище, че по отношение на определението на чл.638, ал.3 ТЗ не е налице нито една от посочените предпоставки, като независимо от правния резултат – разрешаване или отказ да бъде разрешено продължаване на действията по спряното индивидуално изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, произтичащите от определението правни последици имат значение само за спряното изпълнително производство, а не рефлектират върху самото производство по несъстоятелност, в което то е постановено, съответно не въздействат преграждащо върху развитието на производството по несъстоятелност. Посочено е, че предвид липсата на изрично предвидена в закона обжалваемост на определението по чл.638, ал.3 ТЗ, не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Изводът на въззивния съд за необжалваемост на постановеното от окръжния съд определение по чл.638, ал.3 ГПК и за недопустимост на подадените срещу него частни жалби е в съответствие с разрешението, възприето в тълкувателното решение.
По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВАВА производството по т.д. № 980/2017г. на ВКС, ТК, II т.о.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 75 от 06.02.2017г. по ч.т.д. № 47/2017г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: