О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2
София, 02.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 3642/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288, във вр. с чл.280 ГПК.
С. К. И., чрез пълномощника си адвокат Н. П., обжалва в срок въззивното решение № 1578 от 13.03.2018 год. по гр. д. № 11577/2015 год. на Софийски градски съд, III-В състав, с което е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение от 08.06.2015 год. по гр. д. № 5552/2004 год. на Софийския районен съд, 36 състав за отхвърляне на предявения от касатора срещу Столична община иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено, че ответникът е собственик на недвижим имот: апартамент № 1, находящ се в [населено място], [улица], вх.Б, партер, както и за прекратяване на производството по делото. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност поради съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на въззивното решение – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението към касационната жалба се релевират основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по материалноправните въпроси за правния интерес от предявяване на установителен иск, за да се отрече трансформирането на общинската собственост в частна, поради значението на собствеността за развитието на наемното правоотношение, по което ищцата е страна, както и за правната възможност общинско жилище с наемател, настанен в него по административен ред, да промени собствеността си в частна. Поставени са и следните процесуалноправни въпроси, с които се обосновава поддържаното основание за допускане на касационно обжалване: 1. не съставлява ли съществено процесуално нарушение неспазването на задължителните указания на касационната инстанция при отмяната на предходно определение за прекратяване на производството по делото; 2. длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото.
Ответникът по касация не е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да обезсили първоинстанционното решение, с което е отхвърлен установителен иск за признаване за установено, че ответникът е носител на правото на собственост върху процесния имот, въззивният съд е приел, че същото е недопустимо поради липсата на правен интерес от предявяването му. Изложил е съображения, че след направени уточнения петитумът на исковата молба се е изразявал в установяване, че ответникът не е изгубил правото си на собственост върху процесното жилище, на което ищцата е била наемател. Обосновал е и че по този начин недопустимо са предявени за защита и чужди права /по аргумент от чл.15, ал.2 ГПК-отм./.
С исковата молба са предявени искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ срещу дружеството и общината за признаване за установено, че ответниците не са собственици на апартамент, както и съединени при условията на евентуалност искове по чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на продажба на 75 на сто от капитала на [фирма], сключен на 14.04.1999 г. между Столична община и [фирма], поради противоречие със закона.
Първоначално производството по делото е било прекратено /видно от определение от 09.07.2004 г., потвърдено с определение по ч. гр. д. № 4 от 2005 г./, като с определение № 543/21.07.2005 г. по ч. гр. д. № 411/2005 г. на ВКС, четвърто г. о., цитираните съдебни актове са отменени и делото е върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания. В тях изрично е посочено е, че исковата молба е нередовна, тъй като не съдържа изложение на конкретни обстоятелства, относими към установителния иск, въз основа на които ищцата оспорва правото на собственост, както и прецизно формулиран петитум, с оглед на което е указано, че същата следва да бъде оставена без движение за отстраняване на нередовностите.
По делото е установено, че със заповед № РД-58-28/27.05.1998 г. на кмета на Район „С.“, издадена на основание чл.43 ЗОбС, ищцата е била настанена като наемател в процесното общинско жилище. На същата дата е сключен и договор за наем между ищцата, като наемател, и Б. [фирма]. С писмо изх. № 307/11.11.2013 г., ответното дружество е отправило покана до ищцата за сключване на нов договор, като в писмото е посочено, че в противен случай същото ще се счита за едномесечно предизвестие за прекратяване на договора.
Решението по настоящото дело е влязло в сила на 26.07.2013 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от ищцата срещу ответника [фирма], [населено място], отрицателен установителен иск за признаване за установено, че дружеството не е собственик на процесния апартамент /видно от въззивно решение по гр. д. № 9278 от 2009 г. на СГС и определение по гр. д. № 3574 от 2013 г. на ВКС, първо г. о./. Прието е, че дружеството е носител на правото на собственост, като същото е придобито на основание чл.17а от ЗППДОП /отм./ при преобразуване на общинското предприятие в търговско дружество /Е. с общинско имущество/. С цитираното въззивно решение първоинстанционното решение, в частите му, имащи характер на определение, с които е прекратено производството по предявения отрицателен иск срещу Столична община и по евентуалните искове срещу двамата ответници с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключена между тях сделка, е отменено.
При новото разглеждане на делото в частта по предявения отрицателен установителен иск за собственост срещу общината исковата молба отново е оставена без движение, с конкретно указание за посочване в какво се изразява правния интерес на ищцата от предявяването на този иск, предвид влизането в сила на решението в частта му, с която е отхвърлен този иск срещу дружеството. Ищцата е уточнила, че претендира установяване, че ответникът – Столична община не е изгубил правото си на собственост върху процесния апартамент.
С определение от 13.06.2014 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по този иск. Същото е било отменено от въззивната инстанция /ч. гр. д. № 2035 от 2015 г. на СГС/ и върнато за произнасяне с акт по същество. С решение от 08.06.2015 г. установителният иск е отхвърлен. По делото е постановено и решение от 13.06.2014 г., с което е отхвърлен иска по чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на продажба на 75 на сто от капитала на [фирма], сключен на 14.04.1999 г. между Столична община и [фирма], поради противоречие със закона. Същото е било предмет на въззивна жалба, но по него въззивният съд не се е произнесъл. Не е поискано допълване на поставеното въззивно решение, което е предмет на касационна жалба единствено по установителния иск срещу общината.
Релевираните в изложението на касатора основания за допускане на касационно обжалване на решението не са налице, поради следните съображения:
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения първи въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на иск за установяване правото на собственост в полза на ответника.
Ищцата – касатор не разполага с право на иск. Същата не претендира, че е носител на материалното право, предмет на процеса. Напротив, тя цели установяване, че правото на собственост принадлежи на ответника – Столична община. Тъй като процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, за нея съдът е длъжен да следи служебно. Ако тя липсва, не съществува и право на иск в полза на страната по делото и затова съдът няма право да разгледа и реши спора по същество, а е длъжен да прекрати производството. Именно с изложените съображения е обоснована и недопустимостта на производството в обжалваното въззивно решение.
Отделно от изложеното, по конкретния спор със сила на пресъдено нещо е прието за установено, че [фирма], [населено място], е носител на правото на собственост върху процесния апартамент. Съдът е бил длъжен да зачете установеното със същата правно положение. С влязлото в сила решение по настоящото дело е отхвърлен и предявения отрицателен установителен иск срещу дружеството, което е равнозначно на уважаването на положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответника по отрицателния установителен иск /решение № 530 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 1560 от 2009 г. на ВКС, първо г. о./.
По процесуалноправните въпроси, формулирани в изложението, също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В определение № 543/21.07.2005 г. по ч. гр. д. № 411/2005 г. на ВКС, четвърто г. о., изрично са се съдържали указания за оставяне без движение на исковата молба за отстраняване на описаните в същото нередовности. При новото разглеждане на делото дадените указания за отстраняване на тези нередовности са съобразени и с влизането в сила на решението, в частта му по предявения срещу дружеството иск. Изложените в определението по ч. гр. д. № 2035 от 2015 г. на СГС мотиви не са били съобразени с повторното неизпълнение на тези указания. С оглед на тези съображения не може да се приеме, че не са били изпълнени дадени задължителни указания на горната инстанция. По втория въпрос следва да се посочи, че съдът е приел, че производството е недопустимо, поради което не е обсъждал събраните доказателства по същество.
В обобщение не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на поддържаните от касатора основания.
Ответникът по касация не е претендирал разноски за настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1578 от 13.03.2018 год., постановено по гр. д. № 11577/2015 год. по описа на Софийски градски съд, III-В състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: