РЕШЕНИЕ
№ 2
София, 21 март 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1123 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 17.02.2010 г. по гр.д. № 5388/2009, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 27.02.2009 г. по гр.д. № 18206/2008, с което са уважени предявените искове за незаконно уволнение, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос кои членове на синдикалното ръководство се ползват от закрила при уволнение.
По поставения въпрос, Върховният касационен съд намира, че не съществува правна пречка синдикалната организация да избере неограничен брой секретари. Кодексът на труда обаче в § 1, т. 6 ДР урежда синдикалната защита само за двама члена от ръководството: председателя и един секретар. Останалите секретари (ако са избрани такива) не се ползват от защита при уволнение. Когато в ръководството са избрани повече от един секретари, със синдикална защита се ползва само „организационният“ или „първият“ секретар. Когато функциите между избраните повече секретари не са разграничени, това налага доказването на фактическото разпределение на функциите между тях (доколкото е съществувало такова разпределение). Съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК всяка от страните е длъжна да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи правото си. Работникът черпи правото си на синдикална защита от обстоятелството, че е член на тази част от ръководството на синдикалната секция, която има право на специална защита при уволнение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от представеното удостоверение, сочещо ищеца като секретар на секция и представения протокол за избор на членове на синдикалното ръководство, сочещ председателя секцията, различно лице като секретар-касиер и трима членове на ръководството, сред които ищеца, се установява, че ищецът е секретар на синдикалната секция при работодателя, поради което не може да бъде уволнен дисциплинарно без предварителното съгласие на съответния синдикален орган.
Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е избран за член на ръководството на секцията, в която членува, но в нарушение на материалния закон е приел, че той се ползва от специална защита при уволнение. От представените удостоверения от Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” се установява, че в секцията на синдиката при работодателя за избрани един председател и четирима секретари, а от представения протокол за избор на ръководство на секцията се установява, че е избрано ръководство, както следва: председател – З. Ч., секретар-касиер Т. К. и членове Р. Е., ищецът и С. С.. При тези доказателства може да се направи извод, че има разпределение на функциите между избраните секретари, но ищецът не е избран за „организационен” или „първи” секретар на секцията.
По делото е установено, че ищецът е работил при ответника като „учител по история и цивилизация” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед 1018/02.06.2008 за дисциплинарно уволнение поради непровеждането на 24 учебни часа по модул „туризъм”, които работникът е отчел като взети в материалната книга по време на изнесени от него 19 лекторски часа по „история и цивилизация” по заместване на отсъстващ преподавател, за които е получил допълнително възнаграждение. В обясненията си по случая работникът заявява, че действително часовете по модул „туризъм” не са взети в посоченото време, но те са взети по друго време, което не е посочено в материалната книга. В училището е установена практиката отредените 4 часа месечно по модул „туризъм” да не се планират, а да се провеждат наведнъж или на два пъти в месеца според метеорологичните условия и натовареността на учениците, като се отчитат в материалната книга не когато са проведени в действителност, а на мястото на свободни часове.
Видно от изложеното ищецът не се ползва от специална защита при уволнение. В нарушение на правилата за отчитане на проведеното обучение ищецът е отчел провеждането на часове по модул „туризъм” на мястото на часове по „история и цивилизация”, които в действителност не са били свободни, а са проведени от него по заместване. Това е нарушение на трудовата дисциплина, но не е тежко, тъй като е извършено в съответствие с установената неправилна практика за отчитане на проведеното обучение в материалната книга. От разпита на свидетелката К. е установено, че ищецът е провеждал часовете по модул „туризъм”. Няма събрани доказателства неправилно отчетените часове по модул „туризъм” в действителност да не са проведени, което е в тежест на работодателя. При тези обстоятелства наложеното дисциплинарно наказание уволнение е несъразмерно на тежестта на извършеното нарушение – неправилно отчитане на проведено обучение.
Видно от изложеното обжалваното решение е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Ищецът Д. И. Д. претендира разноски в касационното производство, но не е представил доказателства за извършването им.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския градски съд от 17.02.2010 г. по гр.д. № 5388/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.