4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 456/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр.София,03.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Боян Балевски
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. ИВАНОВА
търговско дело под № 456/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. П. от гр.Варна срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 36/02.02.2010 год., постановено по в.гр.дело № 1405/2009 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Варненския районен съд № 1094/13.04.2009 год. по гр.дело № 10621/2007 год. в отхвърлителната му част, въззивният съд е решил спора по същество, като е уважил предявените от „Капитал”ООД, гр.Варна обективно съединени искове и е осъдил ответницата-касатор да заплати на основание чл.79 вр. с чл.286 ЗЗД сумата 1 525,55 лева – уговорено възнаграждение по договор за посредничество при покупка на недвижим имот, както и сумата 1 517,92 лева – неустойка за забавено плащане на посочената главница за периода на забавата от 05.06.2007 год. до 20.12.2007 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и тълкувал съдържанието на клаузите на сключения договор за посреднически услуги, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Без да посочва материалноправния или процесуален въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на делото, жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приложил закона като е уважил предявените искове за заплащане на комисионно възнаграждение и неустойка за забавено плащане по договор за посредничество при продажба на недвижим имот. Излага доводи, че произнасянето от страна на ВКС по процесния казус е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по приложението им.
Ответникът по касационната жалба „Капитал”ООД, гр.Варна чрез процесуалния си представител адвокат В.Михайлова от АК-Варна изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни. Моли да му бъдат присъдени разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, въззивният съд е уважил предявените обективно съединени искове по чл.79, ал.1 вр. с чл.286 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД. Анализирайки целият доказателствен материал по делото съдът е приел, че между страните е сключен валиден договор за посредничество при покупката на недвижим имот от 02.03.2007 год. срещу заплащане на съответно възнаграждение. Прието е също, че ищецът „Капитал”ООД е изпълнил задълженията си като е предложил на възложителя два имота видно от приложения регистър на предложените имоти, подписан от М. П., между които и процесния. По делото е безспорно установено, че ползувайки информацията на брокера ответницата е закупила предложения й имот, видно от представения по делото нот.акт № 149, том ІV, рег.№ 6136, дело № 730 на 04.06.2007 год., директно от продавача. При тези фактически данни, тълкувайки клаузите на договора за посредничество, който има характер на договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл.ЗЗД, съдът е направил извода, че на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.286 ЗЗД доверителят е длъжен да заплати на довереника уговореното възнаграждение, както и предвидената в чл.9 от договора неустойка за забава.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е конкретизирал съществения материалноправен или процесуален въпрос обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като излага най-общо, че се касае за правилното приложение на чл.79 и чл.92, ал.1 ЗЗД при договора за посредничество при покупка на недвижим имот. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, който е от съществено значение за изхода на конкретното дело. Касационният съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на жалбата. Не се допуска касационно обжалване по въпрос различен от този, който сочи касатора, освен ако се касае за нищожност или недопустимост на обжалваното решение. В случая въпросът за дължимостта на уговореното възнаграждение и изпълнението на насрещните права и задължения на страните по процесния договор за посредничество при покупката на недвижим имот е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело. В тази връзка извършената от съда преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо оплаквания на касатора за необоснованост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, изразяващи се в погрешно тълкуване от съда на събраните по делото доказателства /включително клаузите на процесния договор/ представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквато касаторът въобще не сочи. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, каквито данни в случая липсват. Като е обосновал съображенията си с фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да аргументира твърденията си, жалбоподателят неправилно поддържа основание за допускане на касационно обжалване по цитирания текст. При този изход на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените и поискани с отговора му съдебни разноски за настоящото производство в размер на сумата 450 лева адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 36/02.02.2010 год., постановено по в.гр.дело № 1405/2009 год.
ОСЪЖДА М. Т. П., ЕГН xxxxxxxxxx от гр.Варна, ул.”Топола” № 17, ет.1, ап.2 да заплати на „Капитал”ООД, гр.Варна сумата 450/четиристотин и петдесет/лева – съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/