4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
С., 3.01.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и осми декември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч. гр.д. 727 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Й. И. Ц. от [населено място] срещу определение № 600 от 29.07.2008 год. по ч.гр.д. № 1476/2008 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 3.06.2008 г. по гр.д. № 9733/2008 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателят срещу С. Л. И. иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 1302/30.11.2000 г., поради насочването на иска към ненадлежна страна. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно, защото жалбоподателят своевременно е посочил надлежният ответник, с който е бил в трудовото правоотношение. Искането е определението да се отмени и делото се реши от касационния съд, който да отмени неправомерно издадената заповед за уволнение.
Ответната страна не е подала писмен отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният съд приел, че посоченият от ищеца ответник – физическото лице С. Л. И. се явява лице без процесуална легитимация по делото, тъй като от данните се установява, че работодател на ищеца е била Н. “В. Л.”, а не физическото лице С. И.. Съгласно § 1, т.1 ДР на КТ трудовото правоотношение е възникнало между жалбоподателя и академията, която е негов работодател по смисъла на чл. 357, ал. 1 от Кодекса на труда. Жалбоподателят е предявил иск с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, като за ответник по иска е посочен И., който е лице чуждо на спорното право. Тъй като искът е насочен срещу лице, което не е процесуално легитимирания ответник, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск частната жалба срещу орпределението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото е оставена без уважение.
В конкретния случая частният жалбоподател – ищец е насочил иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ срещу физическото лице С. Л. И., който не е негов работодател и не е пасивно процесуално легитимиран ответник по иска. С разпореждане от 31.03.2008 г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца да посочи наименованието на ответника и неговия адрес. С ново разпореждане от 7.05.2008 г. съдът отново е дал срок на ищеца за излагане на обстоятелства въз основа на които предявява иска си срещу С. И., както и за уточняване с кого е бил в трудово правоотношение- с юридическото лице Н., представлявано от И. или с физическото лице И.. С молба от 29.05.2008 г. ищецът е посочил, че отговорността за незаконната заповед за уволнение е лично на С. Л. И., който отново е посочен като ответник.
В изложение за допускане на касационно обжалване поставеният процесуалноправен въпрос, макар и не дословно формулиран е кой е надлежният ответник по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Поддържа се, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на решение № 105 от 24.06.2002 г. по гр.д. № 7639/2001 г. на СРС, както и че произнасянето от ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По поставения правен въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Трайна е практиката на съдилищата, че по спорове относно прекратяването на трудовото правоотношение надлежен ответник е работодателя по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, като претенциите не могат да бъдат насочени срещу лице, което не е прекратило трудовото правоотношение, поради което те трябва да бъдат насочени срещу органа, сключил, респективно-прекратил трудовото правоотношение. Надлежен ответник по искове за отмяна на незаконно уволнение е работодателя.
Даденото от въззивния съд разрешение, че производството по делото следва да се прекрати поради ненадлежна пасивна процесуална легитимация на посочения от ищеца ответник е в съответствие с трайната съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не са налице и основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателят не сочи практика на съдилищата, в която да се дава противоречиво разрешаване на поставения въпрос, а не е налице и необходимост да бъде променяна съществуващата трайна такава.
Останалите оплаквания развити в частната касационна жалба и приложените към нея касационни жалби касаят съществото на спора във връзка със законността на заповедта за уволнение, предмет на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ и не могат да се обсъждат в производството по преценка допустимостта на касационното обжалване.
Освен изложеното съдът намира за нужно да отбележи, че твърдението в частната касационна жалба за своевременно изменение на иска чрез посочване на нов ответник е неоснователно. Едва в частната жалба срещу първоинстанционното определение с вх. № 29 338 от 11.06.2008 г. частният жалбоподател е посочил като ответник Н.. Правилно въззивният съд е приел, че това процесуално действие на ищеца е несвоевременно, тъй като изменение на иска чрез посочване на нов ответник е допустимо в първата инстанция – чл.228 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 600 от 29.07.2008 год. по ч.гр.д. № 1476/2008 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :