О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр.София, 03.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1692/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на “Софийска опера и балет” за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 26.04.2011 г. по гр.д.№ 154/ 2011 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 15840/ 2010 г. и по този начин, по предявените против касатора от Т. П. Ш. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението на Т. Ш., извършено със заповед № РД-12-181/ 02.02.2010 г. на директора на “Софийска опера и балет”, Т. Ш. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител” и касаторът е осъден да й заплати обезщетение за оставане без работа на основание чл.225 ал.1 от КТ в размер 3 681,60 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят твърди, че въззивният съд е отговорил неправилно на материалноправния въпрос може ли работник да бъде уволнен поради съкращаване на щата тогава, когато броят на длъжностите по щатно разписание се запазва, но заеманата от работника длъжност се трансформира в друга, при частично запазване на трудовите функции. Касаторът счита, че по този въпрос въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС (позовава се на решения на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., № 278 от 18.04.2006 г. и № 1002 от 18.05.2000 г. по гр.д.№ 2000/ 1999 г.), като същевременно поддържа, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на решението и за отмяната му .
Ответната страна Т. Ш. оспорва жалбата. Счита, че представените от касатора решения на ВКС не са задължителни, както и че разрешенията в тях не са в противоречие с постановеното от въззивния съд по поставените от касатора правни въпроси. Поддържа, че касаторът не сочи защо счита, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Моли обжалването да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
За да го постанови, окръжният съд е приел от фактическа страна, че ищецът и ответникът са били страни по трудово правоотношение, прекратено едностранно от касатора на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ – поради съкращаване на щата. Това съкращаване обаче не е реално, защото работодателят не е премахнал трудовата функция, а само е променил наименованието на длъжността, при запазване на предмета на трудовата дейност. Трудовите функции, които ищцата е изпълнявала като счетоводител по премахнатата длъжност, са идентични с трудовите функции, които трябва да изпълнява работникът по новосъздадената длъжност – „специалист труд и работна заплата”. Изведено е, че при това положение няма реално съкращаване на щата и поради това атакуваното уволнение незаконно.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора въпрос „може ли работник да бъде уволнен поради съкращаване на щата тогава, когато броят на длъжностите по щатно разписание се запазва, но заеманата от работника длъжност се трансформира в друга, при частично запазване на трудовите функции”, не обуславя въззивното решение. Въззивният съд не е приел, че има трансформация на длъжности при частично запазване на трудовите функции. Той е приел, че има пълно покритие между трудовите функции на формално съкратената длъжност „счетоводител” и новосъздадената длъжност „специалист труд и работна заплата”. Фактическите констатации на въззивния съд в производството по чл.288 от ГПК не могат да се проверяват, в това производство касационната инстанция контролира само правните разрешения на въззивния съд. Ако от фактическа страна е установено, че работодателят едновременно е съкратил една длъжност и е създал друга, с идентични трудови функции, това не е трансформация на длъжности. Трансформация може да е налице когато трудовите функции на новосъздадената длъжност се различават частично с тези на закритата, не и когато са еднакви. В последния случай, съгласно установената практика, има не трансформация, а промяна на наименованието на длъжността, т.е. липса на реално съкращаване на щата. Въззивният съд е съобразил тази практика и решението му не противоречи на представените от касатора решения на ВКС, ІІІ г.о. № 278/ 18.04.2006 г. и № 1002/ 18.05.2000 г., тъй като в тях се разглеждат хипотези на съкращаване на щата при трансформация на длъжности (а не при запазване на длъжността с промяна на наименованието й). Следователно поставеният от касатора правен въпрос е без значение за изхода от спора и какъвто и отговор да получи той, това не би се отразило на крайния резултат. По въпрос, който не обуславя въззивното решение, касационното обжалване не може да бъде допуснато, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 26.04.2011 г. по гр.д.№ 154/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: