3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
С., 03.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №734/2012 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Х. К., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Д. В., срещу определение №2278 от 07.08.2012 г. по ч. гр.дело №2149/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение №5267 от 05.04.2012 г. по гр. дело №16863/2011 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск за установяване неистинност на документ – заповед №РД-14-387/05.08.2005 г. на началника на ДНСК – С.. Въззивният съд е приел, че искът е недопустим, защото решение, с което се установява неистинност на документ, не е основание за отмяна на влезли в сила съдебни актове по чл. 237 и сл. АПК.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправните въпроси за това има ли правен интерес за предявяване на иск по чл.124, ал.4 ГПК за установяване неистинност на документ след като административното дело е приключило и дали е уместно практиката на ВКС по ГПК относно последния възможен момент за оспорване на документ в исковото производство да бъде приложена към производствата по АПК. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по частната жалба Дирекция за национален строителен контрол, [населено място], не е заявил становище.
По подадената частна жалба по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посочените по-горе въпроси са правнорелевантни, тъй като са обусловили изхода на спора, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Те не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Обжалваното определение е съобразено с трайно установената съдебна практика. Според нея основанието за отмяна по чл.239, т.3, пр.1 АПК е престъпление, свързано с делото, ако то поставя под съмнение истинността на фактите, на които е основан атакуваният съдебен акт. Престъплението трябва да е установено с влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал. 5 ГПК. Това е така, защото под „надлежен съдебен ред“ по смисъла както на чл.303, ал.1, т.2, пр.1 ГПК, така и на чл.239, т.3, пр.1 АПК се има предвид влязла в сила присъда за документно престъпление или установяване на същото от гражданския съд, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено, или спряно на основанията, посочени в разпоредбата на чл. 124, ал.5 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2278 от 07.08.2012 г. по ч. гр.дело №2149/2012 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.