Определение №2 от 3.1.2013 по гр. дело №839/839 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2

София, 03.01.2013 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 839 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
[фирма], [населено място], представлявано от управителя му Т. Д., обжалва с касационна жалба въззивното решение от 24.07.2012 год. по гр. д. № 1200/2011 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете му против С. Б. В. и [община] за предаване на владението върху съответните идеални части – 180/535 и 355/535 от имот с идентификатор *по кадастралната карта на [населено място].
В жалбата се поддържат оплаквания за нищожност на въззивното решение, респ. неправилност поради необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон с искане за отмяната му. Приложено е и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и съдебна практика.
Ответниците по жалбата не са взели становище.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, с оглед критерия по чл. 280, ал. 2 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е подадена по пощата на 14.08.2012 год., при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, изменен с ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год., и по аргумент за противното от параграф 25 ПЗР на ЗИД ГПК това е приложимият закон при преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Съгласно тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.
Цената на иска се определя към момента на образуване на делото, по аргумент от чл. 56 ГПК /отм./ и се посочва от ищеца. Исковата молба е постъпила на 29.02.2008 год., т. е. при действието на отменения ГПК и съгласно цитираната разпоредба въпросът за цената на иска може да се повдигне най-късно в първото по делото заседание. На основание действащата към този момент разпоредба на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ цената на предявения иск за собственост се определя в размер на ? от данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на имота. От представеното удостоверение на общината на л. 51, както и от това на л. 282 от първоинстанционното производство, се установява, че данъчната оценка на спорния имот, който след многобройните уточнения от ищеца представлява имот с идентификатор № * по кадастралната карта на града, е в размер на 3 462.70 лв. /спорът е само за земята/. Цената на иска се определя върху ? от нея или същата е под минималния размер от 5 000 лв. Така е посочвана многократно и от самия ищец в уточненията му на предявения иск – в размер на 1 589.88 лв. /въз основа на данъчната оценка за първоначално посочения като спорен имот с по-голяма площ/. Поради това обстоятелство въззивното решение е постановено по иск, чиято цена е под 5 000 лв. и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК е изключено от касационен контрол. Касационното производство е недопустимо и като такова следва да се прекрати.
С оглед този изход на делото не следва да се обсъжда наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, водим от което и на основание чл. 288 ГПК и чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя му Т. Д., против решение № 119 от 24.07.2012 год. по гр. д. № 1200/2011 год. на Благоевградския окръжен съд и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 839/2012 год. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора, на който се изпрати препис от него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар