2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр. София, 03.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТEОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова т. д. № 60129 /2016 г., разпределено съгласно заповед на Председателя на ВКС № 839 от 18.05.2016г. , за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Застрахователно дружество [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], против въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, дванадесети състав № 494 от 17.03.2016г. по гр.д.№ 505 / 2015г. в частта, в която на основание чл. 226 КЗ /отм./ на Т. Л. Х. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 97 000 лв.
Ответницата Т. Л. Х. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че касационното обжалване не следва да се допуска.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна и заинтересована страна, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК предвид цената на предявените искове, поради което е процесуално допустима.
С въззивното решение в обжалваната част , Софийският апелативен съд е отменил решението на Софийския градски съд, гражданско отделение, 11-ти състав № 6069/19.08.2015 г., постановено по гр.д. № 13631/2013 г. в частта, в която искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ предявен от Т. Л. Х. против ЗД [фирма] е отхвърлен за сумата от 54 000 лева до сумата от 117 000 лева, ведно със законната лихва от 11.10.2013 г. и иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 11.10.2010 г. до 14.10.2013г. Апелативният съд е решил делото по същество като е осъдил ЗД [фирма] да заплати още 63 000 лева, представляваща разликата между присъдената от първоинстанционния съд сума от 54 000 лева и дължимата сума от 117 000 лева, като обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на К. С. Г. настъпила на 17.10.2008 г. вследствие на пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2013 г. както и допълнително сумата от 24 609 лв., дължима на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 11.10.2010 г. до 10.10.2013 г.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че изводите на въззивния съд по въпроса за критериите, от които следва да се ръководи при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, са в противоречие с ППВС 4/1968г. и с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 96 по т.д.№ 566/2010г. , ІІ т.о.
Правният въпрос е от значение за делото, но не е налице поддържаното от касатора противоречие със задължителната практика на ВКС. Съобразно приетото в ППВС № 4/1068г. , за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинило смърт, са от значение възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетението, както и всички други обстоятелства, относими към конкретния случай. В мотивите на въззивния съд тези обстоятелства са съобразени при определяне на обезщетението на ищцата Т. Л. Х.. Съдът е взел предвид възрастта на починалия и на ищцата, обстоятелството , че са живели при фактическо съпружеско съжителство, от което са родени две деца, моралната травма, която е претърпяла ищцата от внезапната смърт, утежнена с факта, че е останала сама и единствен родител на малолетните си деца, влошеното й психическо здраве , наложило консултации с психиатър и приемане на медикаменти. Съдът е съобразил също така и обществено-икономическите условия в страната към датата на увреждането и нивата на застрахователно покритие към момента на произшествието. Ето защо няма основание да се приеме, че посочената от касатора задължителна практика не е съобразена, съдът не е надценил нито един от критериите, установени в съдебната практика, разкриващи съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Именно защото то не е абстрактно, а е обусловено от конкретни и обективно съществуващи обстоятелства , не би могло да се приеме, че във всички случаи на настъпила смърт от непозволено увреждане, породено от пътно транспортно произшествие към определен момент, се дължи еднакво обезщетение .
Вторият правен въпрос , свързан с определяне на процента на съпричиняване на вредите, също не е разрешен в обжалваното решение в противоречие с ППВС 17/1963г. , в което се приема, че съпричиняване на вредоносния резултат е налице, когато е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо виновно поведение . В случая съдът не се отклонил от това тълкуване, а определеният от него процент на съпричиняване е обоснован с конкретния механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие.
С оглед на изложеното , поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационното обжалване не следва да се допуска.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата Т. Л. Х. следва да се присъдят направените по делото за настоящата инстанция разноски, поискани с отговора на касационната жалба в размер на 2000 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита от 20.06.2016г.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, дванадесети състав № 494 от 17.03.2016г. по гр.д.№ 5052/2015г. по жалбата на ЗД [фирма] частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 226 КЗ /отм./ на Т. Л. Х. в размер на 97 000 лв.
За разликата от 10 000 лв. до пълния размер от 117 000 лв. , въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати на Т. Л. Х. сумата 2000 лв. /две хиляди лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: