– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2
София, 03.01.2018 година
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 27.09.2017 (двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2780 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 6928/02.06.2017 година, подадена от [фирма] [населено място] и втора такава с вх. № 6483/23.05.2017 година, подадена от П. Г. П., като и двете са срещу определение № 537/05.05.2017 година на Окръжен съд Стара Загора, търговско отделение, постановено по ч. гр. д. № 1093/2017 година.
С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Стара Загора е потвърдил протоколно определение, постановено в проведеното на 10.02.2017 година открито съдебно заседание по гр. д. № 3914/2016 година по описа на Районен съд Стара Загора, с което първоинстанционното производство е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. В двете частни касационни жалби са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото и потвърденото с него първоинстанционно определение да бъдат отменени като делото се върне на Районен съд Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия. И двамата жалбоподатели твърдят, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд Стара Загора.
Както [фирма] [населено място], така и П. Г. П. не са подали отговор на жалбата на другата страна, както и не са изразили становище по допустимостта и основателността й.
Останалите страни по делото Г. П. Т. и Н. Г. П. не са подали отговор на двете посочени по-горе частни касационни жалби, както и не са изразили становище по допустимостта и основателността им.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното определение на 29.05.2017 година, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 6928/02.06.2017 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
П. Г. П. е бил уведомен за обжалваното определение на 16.05.2017 година, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 6483/23.05.2017 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Предмет на производството по гр. д. № 3914/2016 година по описа на Районен съд Стара Загора са два иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД. С тях [фирма] [населено място], в качеството си на кредитор на Г. П. Т. е поискало да бъдат обявени за относително недействителни спрямо него два договора за дарение, обективирани съответно в нотариален акт № …, том …, рег. № …, дело № … година на П. И.-нотариус с район на действие района на Районен съд Стара Загора, вписан под № 308 в регистъра на Нотариалната камара и в нотариален акт № …, том …, рег. № …, дело № … година на С. Ч.-нотариус с район на действие района на Районен съд Стара Загора, вписана под № 381 в регистъра на Нотариалната камара. Първото от тези дарения е било извършено от Г. П. Т. в полза на Н. Г. П., а второто в полза на П. Г. П.. С отговора на исковата молба Г. П. Т. е оспорил качеството кредитор на [фирма] [населено място], като е посочил, че сделката, от която то произтича е нищожна, тъй като липсва съгласие и е сключена чрез принуда и насилие, а също така и унищожаема като сключена чрез заплашване. Въз основа на това с протоколно определение, постановено в проведеното на 10.02.2017 година открито съдебно заседание производството по гр. д. № 3914/2016 година по описа на Районен съд Стара Загора е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. Това определение е било потвърдено от въззивен състав на Окръжен съд Стара Загора. Изложените от въззивният състав мотиви са за това, че от представените по делото доказателства, а именно жалба до Окръжна прокуратура Стара Загора и постановление от 07.12.2016 година на Апелативна прокуратура Пловдив, с което е отменено постановление от 31.10.2016 година по преписка № 2610/2016 година на Окръжна прокуратура Стара Загора, с което е потвърдено постановление от 14.10.2016 година на Районна прокуратура Стара Загора за отказ да се олразува досъдебно производство се установявало, че към момента на постановяване на определението се извършвало разследване по досъдебно производство за извършени на 28.07.2016 година. Това била датата, на която се твърдяло, че Г. П. Т. е бил принуден да подпише всички документи, които били послужили като основание за издаването на изпълнителен лист по ч. гр. д. №3976/2016 година по описа на Районен съд Стара Загора. Разкриването на тези обстоятелства било от значение за установяването на качеството кредитор на [фирма] [населено място], което той трябвало да докаже в производството по чл. 135 от ЗЗД. С оглед на това съставът на Окръжен съд Стара Загора е намерил, че са налице предпоставките в чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране на производството по делото.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] твърди, че с определението си съставът на Окръжен съд Стара Загора се е произнесъл по правния въпрос за това дали твърденията на страната за наличието на престъпно обстоятелство и извършването на проверка в досъдебно производство по тези твърдения обуславя спирането на съдебното производство по на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. Излагат се твърдения, че въззивният състав е разрешил този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 424/23.09.2013 година, постановено по ч. гр. 5382/2013 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., определение № 643/17.11.2015 година, постановено по ч. гр. д. № 5418/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 926/19.12.2014 година, постановено по ч. т. д. № 2773/2014 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 378/28.05.2010 година, постановено по ч. т. д. № 383/2010 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.
Същевременно в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. Г. П. твърди, че с определението си съставът на Окръжен съд Стара Загора се е произнесъл по правните въпроси за това може ли производството по иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като спорът зависел от установяването на престъпни обстоятелства свързани с качеството на кредитор на ищеца и това дали неговото вземане е изискуемо и установено по размер или зависимостта на изхода на делото се обуславя от това дали разпорежданията на ответника-прехвърлител се отнасят до права спрямо, които може да се насочи принудително изпълнение и същите да могат да бъдат предмет на отменителния иск и за това могат ли процесуалните действия на ответника-прехвърлител да ползват или вредят на останалите ответници-приобретатели на имотите и да бъдат основание за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. По отношение на първия въпрос се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 1562/20.05.1982 година, постановено по гр. д. № 805/1982 година по описа на ВС, ГК, І г. о. и решение № 4/26.01.2011 година, постановено по гр. д. № 551/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., а по отношение на втория въпрос в противоречие с ТР № 4/29.12.2014 година, постановено по тълк. д. № 5/2013 година на ОСГТК на ВКС и решение № 246/30.06.2015 година, поставовено по гр. д. № 578/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на П. Г. П. правни въпроси не могат да обусловят допускането на определението на Окръжен съд Стара Загора до касационно обжалване. Втората част на първия въпрос, а именно това дали изхода на делото се обуславя от това дали разпорежданията на ответника-прехвърлител се отнасят до права, спрямо които може да се насочи принудително изпълнение и същите да могат да бъдат предмет на отменителния иск не е била предмет на разглеждане от въззивния състав и не е обусловила правните му изводи при постановяване на обжалваното определение. Това се отнася и до втория от формулираните от П. Г. П. правни въпроси, тъй като в обжалваното определение не се съдържат мотиви в тази насока. Освен това не е доказана и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като представената с изложението съдебна практика на ВКС, на която се позовава П. Г. П. се отнася до последиците от уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД, а не до извършвани от страните по такъв иск процесуални действия. Евентуално относима към обжалваното определение е само първата част от първия правен въпрос, а именно дали може производството по иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като спорът зависел от установяването на престъпни обстоятелства свързани с качеството на кредитор на ищеца, но във връзка с него не са представени доказателства за наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Решение № 1562/20.05.1982 година, постановено по гр. д. № 805/1982 година по описа на ВС, ГК, І г. о. не представлява задължителна практика, като освен това не разглежда този въпрос, а само това дали за уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД вземането на кредитора трябва да бъде изискуемо и установено по размер, по който въпрос е постановено и решение № 4/26.01.2011 година, постановено по гр. д. № 551/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
Следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното определение на Окръжен съд Стара Загора, по така формулирания от [фирма] [населено място] правен въпрос. Същият е включен в предмета на спора, бил е разглеждан от въззивния състав и е обусловил правните му изводи при постановяване на определението. При това въпросът е разрешен в противоречие с установената съдебна практика на ВКС. Съгласно същата съдът спира производството по делото, когато се разкрият престъпни обстоятелства, установяването, на които е от значение за разрешаването на гражданско правния спор. Когато установяването на тези обстоятелства е предмет на съдебната фаза на наказателно производство спирането на гражданското се извършва на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. В останалите случаи производството по гражданското дело се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. За това обаче е необходимо съдът разглеждащ гражданско правния спор да констатира съществуването на престъпните обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на спора и че установяването им в исковото гражданско производство е невъзможно. Изискването престъпните обстоятелства да се констатират от съда разглеждащ гражданско правния спор означава, че само обстоятелството, че се извършва проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление, или пък е образувано досъдебно производство за установяване на престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. Това основание за спиране на гражданското производство не е налице и в случаите, когато една от страните по него твърди, че съществуват такива обстоятелства и по неин сигнал се извършва проверка за евентуално извършено престъпление, ако съдът разглеждащ гражданско правния спор не е извършил надлежна проверка на тези твърдения и не е констатирал наличието на обстоятелствата в производството по спора. При постановяване на обжалваното определение съставът на Окръжен съд Стара Загора е приел, че са налице предпоставките за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК въз основа на подадени от Г. П. Т. до прокуратурата жалби с твърдения за извършено престъпление и актове на съответните прокуратури сочещи на това, че по повод на тези жалби е започнала прокурорска проверка за евентуалното извършване на престъпление от общ характер, като не е имало данни да е образувано досъдебно производство за такова престъпление. Същевременно нито в първоинстанционното производство, нито в това, в което е постановено обжалваното определение са събрани доказателства, от които да бъде направен извод за съществуването на престъпни обстоятелства. Затова обжалваното определение е постановено в отклонение от установената съдебна практика на ВКС и следва да бъде допуснато до касационно обжалване по частната жалба на [фирма] [населено място], която трябва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба на [фирма] [населено място] се явява основателна, тъй като както се посочи по-горе по делото са налице подадени от Г. П. Т. до прокуратурата жалби с твърдения за извършено престъпление и актове на съответните прокуратури сочещи на това, че по повод на тези жалби е започнала прокурорска проверка за евентуалното извършване на престъпление от общ характер, като не е имало данни да е образувано досъдебно производство за такова престъпление, Същевременно обаче нито в първоинстанционното производство, нито в това, в което е постановено обжалваното определение са събрани доказателства, от които да бъде направен извод за съществуването на престъпни обстоятелства, поради което и не е доказано, че е налице предвиденото в чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК основание за спиране на производството. С оглед на това обжалваното определение и потвърденото с него протоколно определение, постановено в проведеното на 10.02.2017 година открито съдебно заседание по гр. д. № 3914/2016 година по описа на Районен съд Стара Загора, с което първоинстанционното производство е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК трябва да бъдат отменени а делото да бъде върнато на Районен съд Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 537/05.05.2017 година на Окръжен съд Стара Загора, търговско отделение, постановено по ч. гр. д. № 1093/2017 година.
ОТМЕНЯ определение № 537/05.05.2017 година на Окръжен съд Стара Загора, търговско отделение, постановено по ч. гр. д. № 1093/2017 година и потвърденото с него протоколно определение, постановено в проведеното на 10.02.2017 година открито съдебно заседание по гр. д. № 3914/2016 година по описа на Районен съд Стара Загора, с което първоинстанционното производство е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, като ВРЪЩА делото на Районен съд Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.