О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
София, 04.01.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 5539 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №143 от 02.06.2015г. по гр.д. № 55/2015г. на Великотърновски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение №536 от 7.11.2014г. по гр.д. № 204/2014г. на Плевенски окръжен съд в следните му части: 1/ за уважаване на иска по чл. 108 ЗС на Ц. И. С. против И. Ц. С. и Г. В. С. относно недвижим имот – масивна стопанска сграда, застроена на 313 кв.м. с начин на ползване овцеферма, находяща се в имот № 2200006, собственост на Държавен поземлен фонд, с площ 1799 кв.м. в [населено място]; 2/ за отхвърляне на установителния иск за собственост на И. Ц. С. и Г. В. С. против Ц. И. С. относно същата сграда; 3/ за уважаване иска на Ц. И. С. за установяване собствеността и предаване владението върху 28 броя женски говеда от породи „черно шарено” и „смесена”, индивидуализирани в решенията с дата на раждане и номер на ушна марка, както и за установяване на собствеността върху едно женско говедо, което се намира във владение на ищеца.
Касационната жалба е подадена от И. и Г. С. чрез пълномощника им адвокат И.. Като основание за допускане на касационно обжалване на решението по иска за недвижимия имот се поставят въпросите: 1/ годни ли са представените писмени доказателства да легитимират ищците като собственици и по-конкретно дали представена от продавача декларация за идентичност замества удостоверенията, издавани от техническата служба; по този въпрос се твърди, че липсва съдебна практика; 2/ по отношение на отхвърления насрещен иск за придобиване по давност се твърди противоречие с Тълкувателно решение №4/2012 г. на ОСГК, тъй като съдът е приел, че от момента на закупуването до 2010г. владението е осъществявано от наследодателя на ищеца, но въпреки това не приема, че имотът е придобит по давност. По иска относно движимите вещи – едър рогат добитък се поставя въпроса дали може да се уважи иск относно 32 броя животни въз основа на договор за покупко-продажба само на 7 броя животни.
Ответникът по жалбата Ц. И. С. не е представил писмен отговор .
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за собственост на недвижим имот – масивна стопанска сграда с предназначение овцеферма, построена върху държавна земя и на движими вещи – 48 броя говеда. Ищецът Ц. С. претендира, че е собственик на сградата по силата на договор за покупко-продажба, сключен със С. Й., Л. Й., И. Д. и Г. Г. на 23.08.2013г. във формата на нотариален акт. Ответниците по иска И. и Г. С., родители на Ц. С., са предявили насрещен иск за собственост на недвижимия имот на основание договор за продажба по чл. 48, ал.8 ППЗСПЗЗ и евентуално на основание придобивна давност.
Видно, че праводателите на ищеца Ц. С. са се легитимирали като собственици на недвижимия имот по давност с нотариален акт, издаден през 2012г. С. Й. и И. Д. са закупили по реда на чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ с договор от 10.08.1994г. овчарник № 22 – част от имуществото на ликвидираното ТКЗС [населено място]. От страна на ответниците /сега касатори/ е представен договор, сключен по същия ред, за закупуване на овчарник № 21. Събраните свидетелски показания сочат, че от 1992г. до 2010г. процесната сграда е ползвана за отглеждане на овце от дядо Ц. – баща на И. С. и дядо на Ц. С.. След смъртта му И. и Г. започнали да отглеждат крави, подпомагани от сина си.
Съдът е приел, че по силата на договора от 10.08.1994г. С. Й. и И. Д. са придобили валидно по предвидения в закона ред собствеността върху овчарника. Посочил е, че нотариална заверка на подписите върху договорите за продажба на имущество на бившите ТКЗС-та е въведено едва с изменението на ППЗСПЗЗ от 28.10.1997г. За установяване идентичността между овчарник № 22 и продадената на Ц. С. сграда съдът се е позовал на удостоверение от Общинска служба „Земеделие” към [община].
За да отхвърли насрещния иск за собственост, предявен от касаторите, съдът е приел, че И. С. е закупил по реда на чл. 48, ал.8 ППЗСПЗЗ съседен овчарник – № 21, а не процесния. Фактическата власт върху спорния имот е била упражнявана до 2010г. от бащата на И., който обаче не е изразил воля за придобиване на сградата; след смъртта му е установена фактическа власт от касаторите, но те не са се позовали на владението на своя наследодател, а само на свое лично такова; като от 2010г. до завеждане на иска са изтекли само 4 години. Освен това, през 2013г. касаторите са извършили действия, с който са признали правата на С. Й. и И. Д. /праводатели на ищеца/ като са им съдействали за снабдяването с нотариалния акт по обстоятелствена проверка.
Относно едрите преживни животни – говеда, за които искът е уважен, съдът е приел, че ищецът е регистриран като земеделски производител, животните са му предоставени възмездно и безвъзмездно от неговите родители и той е вписан като техен стопанин във ветеринарномедицинските паспорти. За част от животните – тези описани в пункт от 1 до 7 по исковата молба е представен договор за покупко-продажба, сключен между ответницата Г. С. като продавач и ищеца като купувач. Събраните свидетелски показания сочат, че семейството на И. и Г. от дълги години се занимава с отглеждане на крави; от няколко години към дейността им се е присъединил синът им Ц. и те отглеждат животните заедно, като в паспортите като собственик е вписан Ц.. По отношение на 14 броя животни въззивният съд е счел, че са собственост на ответницата на основание чл. 132, ал.3, т.1, б.”а” ЗВМД, тъй като се касае за новородени животни /приплод/ и в представените паспорти тя е вписана като техен собственик. За тях е отхвърлил иска.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
По исковете за собственост на недвижимия имот липсва основание за достъп до касационен контрол. Не е налице визираното от касаторите противоречие с т.2 и 3 от Тълкувателно решение № 4 /2012г. на ОСГК на ВКС. Според приетото в тълкувателния акт позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок; правото на собственост на недвижим имот може да бъде придобито на основание чл.79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници. Великотърновски апелативен съд е приел за установено от свидетелските показания, че фактическа власт върху недвижимия имот е упражнявана до 2010г. от бащата на касатора, но от негова страна не е изявена воля за придобиване на имота, а собствеността по чл. 79 ЗС не се придобива просто с изтичане на законовия срок. По-нататък съдът е изтъкнал, че ищците по насрещния иск не са заявили присъединяване на владението на наследодателя дядо Ц., а са се позовали само на свое владение. Тези изводи напълно съответстват на разрешенията на тълкувателния акт. Последният допуска да се придобие по давност имот когато владението е упражнявано от наследодател и неговите наследници се позоват на давността, но в случая точно такова позоваване липсва и това е мотивирало съда да отхвърли насрещния иск за собственост.
Липсва и основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса дали представените писмени доказателства са годни да установят правото на собственост на касаторите и по-конкретно дали представена от продавача декларация за идентичност замества удостоверенията, издавани от техническата служба. От една страна, втората част на въпроса не е свързана с изложени от съда мотиви, т.е. тази част на въпроса не обсъждана от съда и не е обусловила крайните му изводи. От друга страна, дали представените писмени доказателства са годни или не, е въпрос на извършваната от съда преценка на доказателствата, която може да бъде проверявана само в производство по чл. 290 ГПК, но не и в това по чл.288 ГПК. Съгласно разясненията в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая съдът е приел, че представените от ищците по насрещния иск писмени доказателства не установяват собствеността, защото касаят съседен имот, а не процесния. Следователно повдигнатият въпрос действително има отношение към преценката на доказателствата и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По исковете за собственост на едрите преживни животни също не се установяват предпоставки за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос дали може да се уважи иска относно 32 животни въз основа на договор за покупко-продажба само на 7 от тях, всъщност не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, а е довод за необоснованост на съдебния акт. Въпросът също касае преценка на представените доказателства и изведените от тях правни изводи. А както бе посочено по-горе такъв въпрос не запълва общото основание за достъп до касационен контрол. Липсата на правен въпрос е достатъчна, за да не бъде допуснато касационно обжалване, а и касаторите не са обосновали посоченото то тях допълнително основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №143 от 02.06.2015г. по гр.д. № 55/2015г. на Великотърновски апелативен съд по касационната жалба на И. Ц. С. и Г. В. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: