О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр.София, 04.01. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 4752 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] чрез юрисконсулт К. И. срещу определение № 22532 от 22.10.2018 г. по ч.гр.д № 12210/2018 г. на Софийски градски съд, с което се отменя постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 427695 от 12.06.2018 г. по гр.д. № 9770/2017 г. на Софийски районен съд, 90 състав и се изменя решението от 19.02.2018 г. по същото дело в частта му за разноските, като [фирма] е осъдено да заплати на В. П. Б. разноски в размер на 1099,77 лева за първата инстанция и 315 лева по ч.гр.д № 12210/2018 г. на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В частната касационна жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска неговата отмяна. В частната касационна жалба се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса „за приложението на нормата на чл.78, ал.1 ГПК“, който според жалбоподателя е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
От В. П. Б. чрез адвокат И. К. от АК-София е подаден писмен отговор с искане да не се допуска касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и претендира направените разноски в производството.
Частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт лице, с оглед на което е редовна и процесуално допустима.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение, според чл.274, ал.3 ГПК, се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК – посочването на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и правните изводи на съда в обжалвания акт. В случая, делото е образувано по иск на В. П. Б. срещу [фирма], че не дължи сумата от 8494,18 лева, който е бил уважен с решение от 19.02.2018 г. по гр.д. № 9770/2017 г. на Софийски районен съд, тъй като вземането за топлинна енергия е погасено по давност. Молбата на ищеца по чл.248 ГПК в частта му за разноските е отхвърлена от първоинстанционния съд, но определението е отменено като неправилно от въззивния съд, тъй като ответникът е направил изявление за предприемане на действия по принудителното им събиране. При тези данни, според жалбоподателя, определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.78, ал.1 ГПК, но не е изведен правен въпрос, по отношение на който да се прецени дали е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В съдебната практика на Върховния касационен съд се приема, че погасителната давност отнема възможността на кредитора да иска принудително осъществяване на своето право след изтичането на определен в закона период от време, но възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само когато титулярът на вземането иска да получи изпълнение в гражданския процес, поради което признанието на иска поради изтекла давност не е достатъчно да освободи ответника от отговорност за разноски, когато сезирането на съда е условие за упражняване субективното право на ищеца (В същия смисъл са решение от 19.06.2013 г. по гр.д. № 927/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч.гр.д. № 2062/2018 г. на ВКС, ІV г.о.). Тази съдебна практика на Върховния касационен съд е съобразена от въззивния съд, с оглед на което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
В. П. Б. чрез адвокат И. К. от АК-София е поискал заплатените разноски за адвокатско възнаграждение в частното производство, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно сключения договор за правни услуги от 23.12.2018 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 22532 от 22.10.2018 г. по ч.гр.д № 12210/2018 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на В. П. Б., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат И. К. от АК-София разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.