1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
София .06.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2689/2014г. по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. С. Д. и К. П Д. от [населено място], чрез адв. З. Л. от ВАК, срещу определение №389/9.06.2014г., постановено по в.т.дело № 315/2014г. на Варненския апелативен съд, с което потвърдено определение № 1826/12.05.2014г., постановено по т.дело № 743/2013г. на Варненския окръжен съд, относно отказа на съда да освободи двамата частни касатори от заплащане на ДТ за разликата от 1342.61 лв. до 2685.21 лв., като неоснователна. Касаторите искат отмяна на определението като неправилно, като поддържат, че въззивният съд не се е съобразил с обстоятелството, че кафене , намиращо се в [населено място] , [жк], [улица] не е тяхна собственост от края на 2009г. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържат, че в противоречие с определение №308 от 22.05.2014г. по ч.т.дело № 1283/2014г. на ІІ т.о., определение № 112/27.03.2014г. по ч.гр.дело № 1667/2014г. на ІІ г.о. и определение № 342 от 9.05.2014г. по ч.гр.дело № 1591/2014г. на ІV г.о. на ВКС Варненският апелативен съд не е извършил цялостен дължим анализ на имущественото състояние на молителите, без да даде преценка на наличните в декларациите за имущественото състояние на Д. данни. Вторият въпрос е относно приложението на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК дали при направено искане за освобождаване от ДТ и разноски сезирания съд има право служебно да събира и съобразява доказателства или трябва да ги изисква от молителите под формата на отстраняване и несъответствие на молбата, вкл. извършване на проверка в имотния регистър при Агенцията по вписванията. Последният въпрос е дали при противоречие на факт в даден документ по делото с обстоятелство, в хронологичен ред следващата го декларация, трябва да се приеме установеното в декларацията. По тези въпроси съдът се позовава на критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Представя съдебна практика и нот.акт №18 от 23.12.2009г. за продажба на въпросното кафене от частните касатори на А. М. Н..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лица, имащи право на такава, срещу въззивно определение, подлежащо на касационен контрол при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Варненският окръжен съд е освободил частните касатори – ответници по делото да заплатят ДТ в размер на 1342.61 лв., представляваща ? от дължимата ДТ за обжалване на първоинстанционното решение. Съдът е приел, че с доходите си / около средната брутна заплата за страната/ въззивниците не могат да заплатят ДТ в размер на 2685.21 лв. Взето е предвид обстоятелството, че въззивниците не притежават недвижимо имущество, от което да могат да реализират доходи, нямат банкови влогове и други налични средства, не притежават дялове и акции в търговски дружества. Варненският апелативен съд е приел, че жалбоподателите не са декларирали собственост върху кафене/ за придобиването на което е отпуснат кредита/ от отдаването на който могат да получават приходи, които ще им позволят да заплатят дължимата за въззивната жалба ДТ. Въззивният съд, за потвърди определението, е приел също, че жалбоподателите са освободени от заплащането на половината от дължимата за обжалване на решението дължима ДТ, като е взето предвид обстоятелството, че те са пенсионери и живеят под наем. Според съда няма основание за пълното освобождаване от ДТ, тъй като за това не е достатъчно страната да е затруднена да я заплати, а е необходимо тя да няма изобщо такава възможност.
По първия въпрос не е налице противоречие с представената от частните касатори съдебна практика. Преценката дали жалбоподателите притежават достатъчно средства да заплатят дължимата за обжалване ДТ, съдилищата са извършили въз основа на представените декларации за семейно и имотно състояние и други писмени доказателства за получавани доходи и правени разноски. Изводът на въззивния съд, че жалбоподателите могат да реализират доходи от недв. имот, се отнася до възможността им да заплатят цялата дължима за въззивното обжалване ДТ. Поради това атакуваното въззивно определение не е постановено в противоречие с горе цитираните определения на ВКС, както и с константната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Останалите три въпроса не са обуславящи изводите на въззивния съд за потвърждаване на определението на първоинстанционния съд, доколкото позоваването на притежаването на недв. имот от двамата жалбоподатели се отнася до изводите на съда, че не са налице предпоставките на закона за освобождаването им от заплащане на дължимата за въззивната жалба ДТ. В случая обаче жалбоподателите са освободени от заплащането на половината от дължимата за въззивната жалба ДТ като е съобразена декларацията, в която е отразено, че не притежават недв. имот. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това/ т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай не е обосновано приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
С оглед на гореизложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №389 от 9.06.2014г., постановено по в.т.д. № 315/2014г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: