О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
София, 05.01. 2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3071/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1086 от 22.04.2015 г. по ч. гр. д. № 1259/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, ТО, VІ-10 състав определение № 887 от 09.02.2015 г. по т. д. № 233/2015 г. С първоинстанционния акт е върната исковата молба и е прекратено производството по предявените от частния касатор искове – главен иск за прогласяване нищожността на решение от 11.12.2014 г. на Управителния съвет на КСБ за изключването му като нейн член и евентуален иск за отмяна на същото решение.
Частният касатор моли за отмяна на въззивния акт като неправилен поради противоречие със закона. Изразява несъгласие с извода за недопустимост на предявените искове, като развива подробни съображения в подкрепа на поддържаното пред инстанциите по същество становище, че решението на Управителния съвет на КСБ подлежи на самостоятелно обжалване, което аргументира, от една страна, с нормата на чл. 11, ал. 2, т. 6 от Закона за КСБ и чл.14, ал. 2 от Устава на тази камара, а от друга страна – с нормата на чл. 37 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, приложим по аналогия.
Като обосноваващи допускането на касационния контрол, с твърдението, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Подлежат ли на обжалване решенията на Управителния съвет на КСБ за изключване на член в сдружението и по какъв ред и 2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 25 ЗЮЛНЦ по аналогия относно искове срещу решения на колективни органи за прекратяване на членството в съсловни организации, създадени със закон, в които членството не е задължително и не е свързано с правото да се упражнява професията, на чийто обединителен признак е създадено сдружението”.
Ответникът по частната касационна жалба – КСБ – оспорва същата и моли за недопускането й до разглеждане поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. – за отхвърлянето й поради неоснователност. Подробни съображения за това са изложени в писмен отговор от 12.08.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по предявените от [фирма], [населено място] искове за прогласяване нищожността, евентуално за отмяната на решение от 11.12.2014 г. на Управителния съвет на КСБ за изключването на дружеството-ищец като нейн член, въззивният съд е споделил изцяло изводите на първата инстанция за недопустимост на претенциите. Отчитайки липсата на изрична регламентация относно обжалването по съдебен ред на решенията на Управителния съвет за изключване на членове на КСБ в специалния закон – Закона за КСБ и доколкото К. представлява по своята същност сдружение с нестопанска цел, решаващият състав е приел, че въпросът за защитата на правата на членовете на К. срещу противоречащите на закона и устава органни решения следва да се реши по аналогия със Закона за юридическите лица с нестопанска цел. В тази връзка Софийски апелативен съд се е позовал на задължителната съдебна практика – постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 179 от 05.12.2011 г. по т. д. № 1023/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., съобразно която компетентността на органите е разграничителният критерий, от който зависи отговора на въпроса дали членовете на сдружението следва да се защитят срещу незаконосъобразното или противоуставно решение по реда на чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, т. е. по пътя на оспорването му пред върховния, съгласно чл. 23 ЗЮЛНЦ, орган – Общото събрание, или трябва да предявят иск за отмяната му пред съда при условията и в преклузивните срокове, предвидени в чл. 25, ал. 4 и ал. 5 ЗЮЛНЦ. С оглед обстоятелството, че съгласно чл. 11, ал. 2, т. 6 ЗКСБ и чл. 20, ал. 1, т. 6 от Устава на К. правомощието за приемане на нови членове и за прекратяване на членството в К. е предоставено на Управителния й съвет, то подлежащият на обжалване акт е именно неговото решение. Според решаващия състав, обаче, контролът върху това решение следва да се осъществи чрез обжалването му пред Общото събрание на К., тъй като съгласно чл. 18, т. 11 от Устава между правомощията на този върховен орган е и разглеждането и решаването на жалби срещу решенията на Управителния съвет и на Контролния съвет на К.. Доколкото този ред не е спазен, а исковата молба е внесена директно в съда, при липсата на изрично предвидена за това възможност, както в специалния закон (ЗКСБ), така и в общия закон (ЗЮЛНЦ), въззивната инстанция е направила извод за недопустимост на предявените искове.
С оглед мотивите на атакуваното определение, настоящият състав намира, че касационното обжалване на същото не следва да бъде допуснато поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените от частния касатор въпроси нямат характер на обуславящи изхода на правния спор по смисъла на разясненията, дадени в задължителната съдебна практика – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на първия въпрос този извод произтича от обстоятелството, че същият е поставен абстрактно, а не с оглед спецификата на конкретния случай. В мотивите на въззивния акт не е отречена принципно възможността за контрол върху решенията на Управителния съвет на КСБ за изключване на член на същата. Точно обратното – подробно е аргументирано застъпеното от съдебния състав становище както за възможността да бъдат обжалвани тези решения, така и за реда, по който се осъществява обжалването им. Несъгласието на страната с приетото от съда не е основание за допускане на касационния контрол. По отношение на втория въпрос отсъствието на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК се дължи на факта, че направеният в обжалваното определение извод за прилагане по аналогия на чл. 25 ЗЮЛНЦ не е в противоречие с твърдението на самия частен касатор. Въззивният съд е приел, че с оглед липсата на изрична регламентация в специалния Закон за камарата на строителите в България, приложими по отношение защитата на членовете на тази камара срещу незаконосъобразните и противоуставни решения на нейните органи са нормите на уреждащия сдруженията с нестопанска цел, каквато именно е и камарата на строителите в България, Закон за юридическите лица, явяващ се общ закон, като изцяло е съобразил и задължителната по приложението му практика на ВКС.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваният въззивен акт не следва да бъде допуснат до касационен контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1086 от 22.04.2015 г. по ч. гр. д. № 1259/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: