О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
София, 05.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 5024 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез главен юрисконсулт Е. Р., против определение № 226 от 19 октомври 2016 г., постановено по гр.д. № 2213 по описа за 2016 г. на I г.о, ВКС, с което е оставена без разглеждане молба на министъра на вътрешните работи за отмяна на влязло в сила решение № 79 от 3 февруари 2016 г., постановено по гр.д. № 2584/2015 г. по описа на районния съд в гр. Шумен, с което е уважен иск на Т. П. И. от [населено място] против Г. д. „П. безопасност и защита на населението” към М. на в. р. за сумата от 11222,40 лева обезщетение по чл. 234, ал. 1 ЗМВР, а до пълния предявен размер от 18236,40 лева искът е отхвърлен.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението поради несъобразяване от състава на ВКС на § 63 ПЗР ЗМВР, според който текст правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Министерството на извънредните ситуации, закрито с решение на Народното събрание, е МВР. С приложението на посочената преходна разпоредба се обосновава качеството на МВР на правоприемник на закритото МИС и по отношение на функцията му на работодател на служители от структурите на закритото министерство. Сочи се, че решението на районния съд в гр. Шумен, чиято отмяна се претендира, има за предмет съществуването на трудово правоотношение между ищеца И. и МВР, като се излагат съображения по неправилното приложение на ЗМВР от районния съд спрямо правоотношение, което не е служебно, а трудово, с което се извежда и правният интерес от искането за отмяната му.
С обжалваното определение е прието, че молбата за отмяна е подадена от министъра на вътрешните работи на основание чл. 304 ГПК с твърдение, че правоприемник на закритото МИС се явява МВР, а не ГД „ПБЗН“, спрямо което е постановено решението – предмет на искането за отмяна. Молбата за отмяна е счетена за процесуално недопустима поради липса на процесуална легитимация на молителя. Този извод е обоснован със съображения по приложението на чл. 304 ГПК, съгласно която разпоредба отмяната може да се поиска и от лице, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото, като се имат предвид необходимите другари по чл. 216, ал. 2 ГПК, при които с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички тях. Според състава на І г.о., изложените в молбата за отмяна обстоятелства не обосновават качеството на МВР на трето, засегнато от решението лице, което може да иска отмяната му. Счетено е, че съдържащите се в молбата за отмяна оплаквания сочат нарушение на съда, свързано с привличане на ненадлежен ответник по спора за дължимото обезщетение на ищеца при прекратяване на служебното му правоотношение, което е въпрос на правилност на решението и не може да се преодолее по реда на производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения.
Частната жалба е неоснователна.
С подадената молба се цели отмяната на постановеното от районния съд съдебно решение по причина, че с него е уважен иск, насочен срещу ненадлежен ответник по делото. Както в молбата за отмяна, така и в сега разглежданата частна жалба, молителят обосновава интереса си от отмяна с наличието на правоприемство между закритото МИС и МВР, следващо от изричния текст на § 63 и 64 ПЗР ЗМВР. Правилно съставът на І г.о. е приел, че тези твърдения на страната обосновават неправилността на постановеното от районния съд решение, но не и наличието на правен интерес за отмяната му по реда на чл. 304 ГПК. Посочената разпоредба визира хипотеза, при която връзката между главната страна в производството по предявения иск и третото лице се основава на неделимост на спорното материално правоотношение, която обуславя другарство между тези лица в процеса. Затова, въпреки неучастието на третото лице в исковия процес, то е засегнато от силата на присъдено нещо, тъй като естеството на спорното право налага постановеното съдебно решение да бъде еднакво спрямо всички другари. Правоприемството между страните предполага преминаване на спорното субективно право от едно лице към друго, в който случай не е налице визираната от чл. 216, ал. 2 ГПК общност между прехвърлителя и приобретателя на съответното право, налагащо разглеждането на предявения от тях или срещу тях иск да се проведе при съвместното им участие в условията на необходимо другарство. Ето защо постановеното от състава на І г.о., ВКС, определение е правилно по възприетите в него изводи за липса на процесуално право на МВР да иска отмяната по реда на чл. 304 ГПК на решението на районния съд в [населено място].
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 226 от 19 октомври 2016 г., постановено по гр.д. № 2213 по описа за 2016 г. на ВКС, I г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: