Определение №2 от 6.1.2014 по търг. дело №1329/1329 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2

С., 06.01.2014 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1329 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение от 06.06.2012 год. по гр.д.№ 16959/2011 год. на Софийски градски съд. С него е отменено решението от 26.04.2011 год. по гр.д.№ 57310/2009 год. на Софийски районен съд в частта с която са бил уважен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.365 ЗЗД вр. чл.327 ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 12500 лв., както и допълнителното решение от 05.10.2011 год. по същото дело с което е присъдено обезщетение за забава в размер на 4397.58 лв. Като е счел, че исковете са неоснователни, въззивният съд ги е отхвърлил. Потвърдил е основното и допълнителното решения на СРС в останалата им част.
Като основание за допускане на касационно обжалване [фирма], е посочил т.3 на чл.280 ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма] не е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
Главният иск на [фирма] в размер на 12500 лв. произтича от неизпълнението на сключено на 03.04.2006 год. споразумение, уреждащо задълженията по доставка на инертни материали, материализирани в описани в споразумението фактури.
Ответникът е оспорил основателността на исковете, като погасени чрез пращане. Направил е и възражение за прихващане.
Безспорно е, а и от събраните по делото доказателства е установено, че за дължимите по споразумението суми кредиторът [фирма] се е снабдил по реда на бл.237 б.”з”ГПК (отм.). Било е образувано изпълнително производство и сумите – събрани. Поради последващо обезсилване на изпълнителния лист, длъжникът [фирма] е предприел действия по връщането им. Това е обусловило предявяването на осъдителен иск от [фирма] за присъждането на сумите по споразумението по общия процесуален ред.
Първоинстанционният съд е приел, че искът за главницата е основателен изцяло. С основното и допълнителното решение е присъдил и обезщетение за забава.
Сезиран с въззивната жалба на [фирма], съставът на СГС е приел, че възражението за прихващане е неоснователно, а главният иск – погасен чрез плащане на 25.09.2007 год., поради което сумата от 12500 лв. не се дължи. Мотивирал се е с това, че макар да е издаден обратен изпълнителен лист, сумите по него не са събрани т.е. постъпилата в патримониума на ищеца сума по главницата не е върната на ответника. Оттук и неоснователността на акцесорната претенция за обезщетение за забава.
Въпросът по отношение на който е налице предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е формулиран така: „Дали за [фирма], при положение, че е издаден обратен изпълнителен лист за недължими суми, е налице правен интерес от предявяването на осъдителен иск или е следвало да бъде предявен отрицателен установителен иск. Ако се приеме, че е допустимо предявяването на осъдителен иск, ще се даде отговор на въпросите: дали с постановяване на осъдително решение ответното дружество ще бъде осъдено да заплати повторно същата сума (при положение, че е отпаднало основанието на първоначалното осъждане) и дали е възможно издадения въз основа на осъдителното решение изпълнителен лист да се противопостави на обратния изпълнителен лист и суми по тях да се погасят взаимно.”
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК произтича от следното:
Както бе посочено по-горе, безспорно е, че главното задължение е било събрано и сумата е била преведена по сметка на ищеца [фирма]. Установено е и обстоятелството, че производството по обратния изпълнителен лист е висящо и процесната сума не е върната на [фирма]. Цитираният по-горе правен въпрос е формулиран неясно, но той няма качеството на обуславящ изхода на спора, доколкото липсата на връщане на сумата от [фирма] на [фирма] е безспорно. По естеството си, поставеният въпрос съставлява искане за консултация относно процесуалния ред по който би следвало ищецът да предяви претенцията си, ако сумите по обратния изпълнителен лист бъдат събрани.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 06.06.2012 год. по гр.д.№ 16959/2011 год. на Софийски градски съд. Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top