О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2
София, 06.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.11.2016 две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Златка Русева ч.гр.дело № 3618 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№4218 от 19.05.2016г., подадена от Й. Г. Ф. и И. Н. Ф. от [населено място], против определение №240 от 04.05.2016г. на Апелативен съд-П., постановено по в.ч.гр.д.№257/2016г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу решение №609 от 04.12.2015г., постановено по в.гр.д.№821/2015г. на Окръжен съд-Пазарджик в частта му, имаща характер на определение, с което е обезсилено определение №677 от 27.08.2015г., постановено по гр.д.№413/2014г. на Районен съд-Велинград за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските и е прекратено производството по делото, в частта по молба, съдържаща се в насрещна въззивна жалба, подадена от Й. Ф. и И. Ф., с искане по реда на чл.248 от ГПК да им се присъдят направените по делото разноски.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
Пред Върховния касационен съд се обжалва определение на апелативен съд, с което същият е потвърдил въззивно определение на окръжния съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, в упражнение на своята компетентност по чл.274, ал.2, изр.1, пред.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно горната разпоредба когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Същата компетентност има Върховния касационен съд, но по частните жалби срещу такива определения, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция – чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК или от състав на ВКС – чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С оглед това разпределение на функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията /разпорежданията/ по чл. 274, ал. 1 ГПК на въззивната инстанция, в случая инстанционният контрол е изчерпан – апелативният съд се е произнесъл по частната жалба срещу въззивното определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото и неговият акт не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, тъй като не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК /мотивите на ТР № 1 от 21.07.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. ОСГТК на ВКС/.
Ето защо, подадената частна касационна жалба срещу определението на апелативния съд, произнесъл се в производството по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК е процесуално недопустима, същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство се прекрати. Без значение е посочената в обжалвания съдебен акт възможност за касационно обжалване, тъй като обратният извод следва от закона.
С оглед на тези съображения настоящата инстанция не следва да се произнася по релевираните основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Й. Г. Ф. и И. Н. Ф. от [населено място], частна касационна жалба вх.№ 4218/19.05.2016г., против определение №240 от 04.05.2016г. на Апелативен съд-П., постановено по в.ч.гр.д.№257/2016г. по описа на същия съд, и ВРЪЩА същата на жалбоподателите.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 3618/2016 г. на ВКС, Второ г. о.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: