1
5
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
София, 06.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 2661 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от „Екоел“ ЕАД, в ликвидация, ЕИК 129006995, Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 47, касационна жалба срещу решение № 119 от 20. 03. 2019 г. по гр. д. № 51/2019 г. на Плевенския окръжен съд, ГО, 5 възз. с-в, с което е потвърдено решение № 1863 от 30. 11. 2018 г. по гр. д. № 8717/2017 г. на Плевенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Екоел“ ЕАД, в ликвидация, против „Плевен 1999“ ООД, ЕИК 114503233, гр. София, р-н Лозенец, ул. „Крум Попов“ № 75, ет. 1, иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответното дружество да преустанови експлоатацията и обслужването на съоръжение „Оборотен цикъл“, разположено в реална част с площ от 250 кв.м. от поземлен имот с идентификатор …. по одобрената през 2008 г. кадастрална карта на [населено място], и да премахне разположени върху бетоновия фундамент на съоръжението с площ от 48, 72 кв.м. три броя водоохранителни кули. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения – неизлагане на мотиви по въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционния акт и необсъждане на събраните по делото доказателства, поради необоснованост и противоречие с чл. 12, ал. 1 ЗУТ и пар. 5, т. 39 ЗУТ на извода, че съоръжението представлява сграда и е самостоятелен обект на собственост, както и поради противоречие с чл. 109 ЗС и чл. 81, ал. 1 ЗУТ на извода, че съоръжението не пречи на използването на задънената улица според предназначението й. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната страна по касационната жалба „Плевен 1999“ ООД, чрез процесуалния представител адв. И. Н. Н., АК – П., изразява становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС, въззивният съд e приел, възприемайки мотивите на районния съд от фактическа и правна страна, на осн. чл. 272 ГПК, и излагайки и собствени такива, че „Плевен 1999“ ООД е собственик на поземлени имоти с идентификатори …. и …. и на построените в тях производствени сгради, като е придобил същите на основание договори за покупко-продажба, сключени с нотариални актове № …. г. и № …. г., с ищцовото дружество „Екоел“ ЕАД, в ликвидация, след проведен търг с явно наддаване. Придобил е и процесното съоръжение „Оборотен цикъл“, намиращо се в поземлен имот с идентификатор …., собственост на ищеца. Съоръжението е включено в обектите, прехвърлени с договорите за покупко-продажба, описано е в тръжната документация, в нотариалните актове и приемателно-предавателните протоколи. Свързано е функционално, с подземни тръби, минаващи през съседен имот с идентификатор …., с производствени помещения в сградите на ответника и технологично обслужва същите. Състои се от стоманобетонов фундамент с площ от 48, 72 кв.м., върху който са монтирани три водоохранителни кули, а под него – контролна шахта с помпи и резервоар за вода. Съоръжението е построено законно през 1985 г. – 1986 г. и представлява охладителна инсталация, обслужваща производството в производствените корпуси на сградите за специална продукция на завода за ядрени прибори „Електрон“. То е част от технологичната обусловеност и функциониране на двата производствени блока (охлажда въздуха, за да се постигне нормална работна температура в тях, тъй като производството в помещенията е свързано с отделяне на топлина). Понастоящем се ползва от „Плевен 1999“ ООД за климатизация на производствените сгради на дружеството, придобити със сключените с ищеца договори за покупко-продажба, след проведен търг. Фундаментът за оборотен цикъл попада върху уширението за обръщане на автомобили на вътрешна задънена улица. Същото е предвидено при изменението на ПУП през 2003 г., без да е съобразено, че върху него попада процесното съоръжение. С маневра е възможно обръщане в обратна посока на автомобили, включително и на товарни коли. Установено е по делото, че е възможна и промяна на подробния устройствен план чрез преместване със 175 см. на запад на предвидената вътрешнообслужваща задънена улица, при което оборотният цикъл би останал извън същата.
От правна страна е прието, че искът по чл. 109 ЗС е неоснователен. Процесното съоръжение „Оборотен цикъл“ е собственост на ответното дружество, придобито на основание договор за покупко-продажба, сключен след проведен търг. С прехвърлянето му на ответника, ищецът се е лишил от възможността да ползва частта от имота си, върху която то е построено. Ответникът има право да държи съоръжението, да го поддържа и ползва по предназначение. Действията, свързани с експлоатацията му, не са неправомерни и не пречат на ищеца да ползва имотите си.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени за разглеждане три въпроса, първият от които е: „Може ли да бъде придобито право на собственост върху съоръжение отделно от земята, върху която е трайно прикрепено, след като същото съоръжение не е обект на кадастралната карта съгласно чл. 23 ЗКИР и не притежава част от кумулативно изискуемите предпоставки по смисъла на пар. 5, т. 39 ДР ЗУТ, за да бъде самостоятелен обект на собственост?“. Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 261 от 23. 10. 2013 г. по гр. д. № 3777/2013 г. на ВКС, 1 г.о. Противоречие не е налице. В мотивите към цитираното решение се изясняват понятията „самостоятелен обект на строителство“ по смисъла на пар. 5, т. 39 ЗУТ и „самостоятелен обект на правото на собственост“ по смисъла на пар. 1, т. 1 ЗКИР и се посочва, че заснемането на обект със самостоятелен идентификатор не доказва, че този обект е обособен обект на правото на собственост. Същите не съдържат извод, отричащ възможността да се прехвърли право на собственост върху съоръжение, обслужващо сграда и функционално свързано с нея, заедно със сградата която обслужва, но без земята, върху която съоръжението е построено, ако само по себе си съоръжението не е самостоятелен обект на собственост и не е нанесено като такъв в одобрената кадастрална карта. От друга страна, обжалваното въззивното решение не съдържа извод, според който процесното съоръжение е самостоятелен обект на собственост – прието е, че съоръжението е придобито от ответното дружество не като самостоятелен обект на собственост, а като инсталация, функционално свързана с две производствени сгради, представляващи самостоятелни обекти на собственост.
Вторият въпрос е: „При постановяване на решението следва ли съдът да вземе предвид всички доказателства по делото, да ги обсъди и изложи мотиви защо приема, че някои са неотносими, както и защо кредитира или не кредитира други доказателства?“. Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 227 от 12. 11. 2013 г. по гр. д. № 2240/2013 г. на ВКС, 2 г.о. и решение № 157 от 28. 11. 2016 г. по гр. д. № 1874/2014 г., 2 г.о. Противоречие не е налице. Въззивният съд, съобразявайки се с правомощията си според уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване, и с указанията по приложението на чл. 269 ГПК, дадени с ТР № 1/2013 г., се е произнесъл по оплакването във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на тръжната документация и на протокол за провеждане на търг с явно наддаване, съдържащи се на лист 38 и лист 39 от делото на районния съд. Приел е, че първоинстанционния съд е обсъдил тръжната документация, както и че в същата оборотният цикъл е описан като част от съоръженията предмет на обявения търг. Съоръжението е описано като включено в предмета на сделките и в нотариалните актове за покупко-продажба на имотите и сградите.
Третият въпрос е: „Допустимо ли е наличието на едрогабаритно съоръжение в уширението по чл. 81, ал. 1 ЗУТ, предвидено за обръщане на автомобилите в обратна посока, и следва ли при установяването на наличието му при разглеждане на делото, искът по чл. 109 ЗС да се уважи и същото да бъде премахнато, след като е пречка за използване на задънената улица по предназначение?“. Твърди се, че обсъждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по така поставения въпрос. На първо място, въпросът е фактически, а не правен – отговорът на същия зависи от установените по конкретното дело обстоятелства и би отразил становище по основателността на предявения иск, а не принципно становище по даден правен проблем. На следващо място, въпросът няма връзка с установените по настоящото дело факти. В случая не е налице хипотеза, при която върху уширение по чл. 81, ал. 1 ЗУТ, предвидено в ПУП и реализирано, е построено съоръжение, заемащо част от площта на уширението, а хипотеза, при която изменението на ПУП, предвиждащо продължение на вътрешна задънена улица и създаване на уширение, не е съобразено със съществуващото законно изградено в част от площта на уширението съоръжение, функционално свързано със сграда, построена в съседен имот. По-конкретно, по делото е установено, че съоръжението е изградено законно още през 1985 г. като климатична инсталация, функционално свързана с производствените сгради (впоследствие придобити от ответника по иска) и обслужваща осъществяваното в тях производство. При изменението на ПУП, инициирано през 2003 г. от ищцовото дружество, собственик на засегнатия от изменението имот, изразяващо се в продължаване на вътрешен път – задънена улица (нанесен по одобрената впоследствие,през 2008 г., кадастрална карта като поземлен имот с идентификатор ….) и създаване на уширение за обръщане на автомобили, не е отчетено наличието на съоръжение с неотменима функция и даденост (според заключението на експертизата) в частта от имота, предвидена за уширение, както и че това би създало неудобство при обръщане на автомобилите, изразяващо се в необходимост от извършване на повече маневри. Тези регулационни предвиждания нямат за последица отпадане статута на съоръжението на законно изградено съоръжение, функционално свързано с и обслужващо производствена сграда, впоследствие придобита от ответника. Нямат за последица и погасяване на правото на собственост на ищеца върху съоръжението, върху реалната част от имота заета от него и върху останалата част от имот с идентификатор …., представляващ вътрешна задънена улица, съотв. не пораждат невъзможност за прехвърляне на собствеността върху съоръжението, ведно със сградите, които обслужва, каквото прехвърляне е осъществено 2004 г.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото „Екоел“ ЕАД, в ликвидация, следва да бъде осъдено, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Плевен 1999“ ООД сумата 700 лв. разноски за касационната инстанция, представляваща разходи за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 119 от 20. 03. 2019 г. по гр. д. № 51/2019 г. на Плевенския окръжен съд, ГО, 5 възз. с-в.
ОСЪЖДА „Екоел“ ЕАД, в ликвидация, ЕИК 129006995, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 47, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Плевен 1999“ ООД, ЕИК 114503233, гр. София, р-н Лозенец, ул. „Крум Попов“ № 75, ет. 1, сумата 700 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: