2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр.София, 07.01.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Ж. ДЕКОВА
Олга Керелска
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №670 по описа за 2010 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. М. А. от гр.Ботевград, срещу определение №574 от 12.10.2010г. по ч.гр.д.№538/2010г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на М. М. А. срещу въззивно определение от 26.07.2010г. по ч.гр.д.№633/2010г. на Софийски окръжен съд.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
М. М. А. е обжалвал с частна касационна жалба въззивно определение от 26.07.2010г. по ч.гр.д.№633/2010г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 07.06.2010г. на Б. районен съд, с което е допуснато обезпечение на предявения срещу него иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
С обжалваното определение съдът правилно е приел, че частната касационна жалба е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно определение, съгласно Тълкувателно решение №1 от 21.07.2010г. по т.д.№1/2010г. ОСГТК ВКС. Частното касационно обжалване е регламентирано в чл.274, ал.3 от ГПК, където са изброени определенията, подлежащи на касационен контрол. Определението, с което съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение по реда на чл.389 от ГПК на предявен иск, не попада в кръга на визираните в т. 1 и т.2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, нито се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда развитието му. Следователно това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което с произнасянето на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване на постановеното определение и то е влязло в сила. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочването от въззивния съд не го създава.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №574 от 12.10.2010г. по ч.гр.д.№538/2010г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на М. М. А. срещу определение от 26.07.2010г. по ч.гр.д.№633/2010г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение 07.06.2010г. на Б. районен съд за допускане на обезпечение по чл.389 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: