4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр. София, 05.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 663 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Е. С. П. от [населено място], приподписана от адв. С. Й., против определение № 9100 от 10 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 5818 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е потвърдено разпореждане без номер от 14 март 2011 г., постановено по гр.д. № 8983 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г. за връщане на исковата молба на Е. П. против съдия П. Т..
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото текстът на чл. 124, ал. 5 ГПК следва да се тълкува всеобхватно – нормата е приложима независимо каква е пречката, поради която наказателно преследване не може да бъде възбудено; не е вярно, че съдията не носи гражданска отговорност според чл. 132 КРБ; основната цел на исковата молба е да се установи между ищеца и съдия Т., че посочените от него твърдения са клеветнически, тъй като ищецът не е бил осъждан; съдилищата отказват да разгледат подадената молба за защита на правните интереси на ищеца; съдът следва да прецени дали утвърждаването на клеветнически твърдения срещу ищеца от страна на двама съдии в друго производство съответства на обичая, морала и основните начала на правото. В допълнение към молбата се сочи, че и двата съдебни акта на първоинстанционния и на въззивния съд са нищожни поради твърдението за наказателна неотговорност на съдиите и наличие на функционален имунитет; актовете са недопустими, защото съдът твърди, че се търси гражданска отговорност от съдия, което не е вярно, а и защото ищецът не е предявил иск, свързан с НПК; неправилно е приложен материалният закон; двата съдебни акта съществено нарушават съдопроизводствените правила, като е осъществен отказ от правосъдие; двата съдебни акта са и необосновани. След удовлетворяване на молба за предоставяне на правна помощ, се представя от адв. С. Й. и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали е въпрос по допустимост или по основателност на иска това дали съдиите носят гражданска или наказателна отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приел, че по силата на закона съдията не носи гражданска/наказателна отговорност за служебните си действия и постановените актове, поради което исковата молба на жалбоподателя, с която се стърси отговорност на ответника в качеството му на съдия за негови служебни действия и постановени актове, е недопустима; по предявените искове ответникът е процесуално ненадлежна страна; липсва абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за което съдът следи служебно; предявяването на установителния иск по чл. 124, ал. 5 ГПК има за цел да се формира сила на пресъдено нещо между страните по иска, поради което е неоснователно твърдението на ищеца, че искът не е насочен срещу никого; доколкото са настъпили вреди от дейността на магистрат, гражданската отговорност за обезвреда се поема по реда на ЗОДОВ; всяка една от пречките по чл. 24, ал. 1, т. 2-5, чл. 25, т. 2 и чл. 26 НПК, които осуетяват наказателния процес, съставляват положителна процесуална предпоставка за предявяването на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК; в исковата молба се сочи, че пречка за провеждане на наказателно преследване срещу ответника е наличието на имунитет по чл. 132 КРБ, за който се твърди, че е извършил престъпление – “законово наказуем умишлен опит за съучастническо помагачество за довършване на съставомерно престъпление “квалифицирана клевета”; сочената от ищеца невъзможност да се проведе наказателно преследване срещу ответника не попада в случаите, изрично изброени в чл. 124, ал. 5 ГПК, поради което предявеният иск е недопустим и на това основание.
След преценка на доводите на жалбоподателя в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол.
Преди всичко във връзка с разрешението, дадено в ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, следва да се подложи на преценка твърдението за нищожност и недопустимост на съдебния акт.
Както касационният съд многократно е имал случай да отбележи, нищожният съдебен акт е този, който не отговаря на основните процесуални изисквания за валидност – постановен е от незаконен състав, извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е изготвен в писмена форма, не е подписан, неразбираем е дори чрез тълкуване. Нито един от посочените пороци не се наблюдава в атакуваното определение на въззивния съд. Частният жалбоподател концентрира усилията си по заявения порок на съдебния акт на практика около твърдения за неправилно приложение на материалния закон, независимо с какви точно думи е изразил оплакванията си. Твърдението за недопустимост на съдебния акт също е неоснователно, тъй като отново е подкрепено с разбиранията на частния жалбоподател за тълкуване на правилото на чл. 124, ал. 5 ГПК. Останалите твърдения са по същината си касационни оплаквания по реда на чл. 281, т. 3 ГПК, по които касационният съд може да се произнесе едва в случай, че допусне касационното обжалване на определението на въззивния съд.
Касаторът е формулирал правен проблем, който отговаря на критериите за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. Разрешаването на поставения въпрос е обусловило резултата по спора, но съдът е изложил освен него и още едно основание за недопустимост на предявения иск, като второто е свързано с предпоставките на чл. 124, ал. 5 ГПК за допустимост на иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за гражданско правоотношение по изрично изброените в текста на закона разпоредби на НПК. По това второ основание за недопустимост на предявения иск касаторът не е поставил правен въпрос. В този случай, дори и касационното обжалване да се допусне по поставения правен проблем, то другото дадено разрешение от въззивния съд е достатъчно, за да обоснове недопустимостта на иска, без значение какво ще бъде тълкуването на касационния съд, след като второто разрешение не е поставено за тълкуване.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 9100 от 10 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 5818 по описа на Софийския градски съд за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: