О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр.София, 09.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Пeто отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4849 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. А. и М. Д. А. срещу решение № 113 от 14.05.2008 г. на Сливенския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 71 по описа за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 941 от 12.12.2007 г. на Сливенския районен съд по гр.д. № 2* от 2007 г. за отхвърляне на предявения от касаторите против Д. Т. С. и С. Н. А. иск с правно основание чл.227, буква „в” от ЗЗД за отмяна на дарение.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че задължението за даване на издръжка на дарителите е лично и тежи само върху надарения, но не и върху неговите наследници, каквито са ответниците.
В жалбата се твърди, че решението на Сливенския окръжен съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС, отразена в решение № 407 от 26.07.2004 г. по гр. д. № 403 от 2003 г. на ІІ ГО, според която задължението за издръжка е имуществено и наследимо.
Ответниците по жалбата Д. Т. Д. и С. Н. А. не вземат становище по нея.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение констатира следното: Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. В случая, същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл Сливенския окръжен съд, е дали задължението на надарения да дава издръжка на дарителя е наследимо или е лично задължение, което се погасява със смъртта на надарения. Този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС- в обжалваното решение е прието, че това задължение е лично, поради което наследниците на починалия след извършване на дарението надарен не са длъжни да дават издръжка на дарителите, а в решение на ВКС № 407 от 26.07.2004 г. по гр.д. № 403 от 2003 г. е прието, че наследниците встъпват в правата и задълженията на надарения по договор за дарение и следва да отговарят по иска за отмяна на дарението даже в случая, когато необходимостта от издръжка на дарителя е възникнала след смъртта на надарения. Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане касационната жалба на Д. Т. А. и М. Д. А. срещу решение № 113 от 14.05.2008 г. на Сливенския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 71 по описа за 2008 г.
Касаторите са освободени от заплащането на държавна такса, поради което делото следва да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.