О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2/10
София 06.01.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 9 декември 2009 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 61/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 06.02.2008 г. по гр.д. № 1317/07 г. на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 12.02.2007 г. по гр.д. № 4876/05 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Й. С. и В. М. Й. против Т. И. Х. иск за делба на недвижим имот и в тази част е постановено друго, с което е допуснато да се извърши съдебна делба на апартамент “А”, находящ се на втория етаж от жилищната сграда, построена в дворно място, представляващо парцел **** в кв.9 по плана на гр. С., м.”В”, заедно с избено помещение, по нотариален акт – № 1, със застроена площ от 8.78 кв.м., със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, между Е. Й. С. и В. М. И. от една страна и Т. И. Х. от друга при квоти: ? ид. част за Е. С. и В. И. и ? ид. част за Т. И. Х..
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от Т. И. Х.. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението, като се твърди, че в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че правото на строеж на апартамента се е трансформирало в право на собственост, без по делото да е представен протокол на общинската администрация за установяване степента на завършеност на строежа.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК сочи, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал1, т.1, 2 и 3 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВС / решение № 305 от 10.05.1995 г. на ВС, І г.о./, въпросът за това дали сградата, в която се намира процесното жилище, е завършена до степен груб строеж, е разрешен противоречиво от първоинстанционния и от въззивния съд, а произнасянето на касационната инстанция относно за значението на протокола по чл. 181, ал.2 ЗУТ за възникване на обекта на собственост, е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по касация Е. Й. С. и В. М. И. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, при проверка за наличието на сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че през 1995 г. в полза на Ю. В. Х. по време на брака му с жалбоподателката Т. И. Х. е било учредено право на строеж за изграждане на процесното жилище. За личен дълг на съпруга 1/2 ид. част от жилището е била изнесена на публична продан и с постановление на съдия – изпълнител е възложена на ищцата Е по време на брака й с В. И. Съдът е приел, че сградата, в която се намира апартамента, е завършена до степен груб строеж и ограниченото вещно право на строеж се е трансформирало в право на собственост. Изводът е обоснован с представена по делото служебна бележка, издадена от началника на отдел “КР” на район “Л”, удостоверяваща, че сградата е изградена на етап груб строеж- преди удостоверение за ползуване.
Повдигнатият в касационната жалба въпрос относно момента, в който настъпва трансформация на правото на строеж в право на собственост върху самостоятелен обект и в частност за значението на протокола на общинската /районната/ администрация за констатиране степента на завършеност на строежа с оглед възникване на правото на собственост, са относими към изхода на делото, тъй като са обусловили изводите на въззивния съд относно обекта на делба. Независимо от това въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не се установяват специалните критерии по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
Макар да се твърди, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, жалбоподателката не се позовава на съдебни актове, представляващи задължителна практика на ВКС/ тълкувателни решения на общото събрание на гражданската и/или търговската колегии или постановления на пленума на Върховния съд/, която се обхваща от основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Съдебната практика по граждански дела, извън задължителната, се включва в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, която в случая също не е налице, тъй като законът има предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения от други съдилища по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Съдебните решения, постановени от отделните инстанции в рамките на един и същ правен спор, не попадат в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК за достъп до касационно обжалване.
Представеното решение № 305 от 10.05.1995 г. по гр.д. 0 113895 г. на ВКС, І г.о., е неотносимо към настоящия случай.
Не е налице и критерият по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание се свързва с необходимостта да се даде тълкуване на неясни правни норми с цел да се осигури еднаквото им прилагане от съдилищата, или да се преодолее противоречива или трайно установена, но неправилна съдебна практика. По повдигнатия в касационната жалба материалноправен въпрос съдебната практика последователно приема, че суперфициарният собственик придобива право на собственост върху постройката, когато същата бъде изградена в определен минимален вид за самостоятелност. Това разбиране, наложено трайно от съдебната практика, е намерило законодателен израз в чл. 181, ал.1 ЗУТ, според който правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. Нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване. В исковия процес момента на достигане на тази степен на завършеност на сградата може да се установява с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Протоколът на общинската/ районната/ администрация, предвиден в чл. 181, ал.2 ЗУТ, има само доказателствено значение относно този правно релевантен факт.
По тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 06.02.2008 г. по гр.д. № 1317/07 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: