О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр. София, 07.01.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 691 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Д. като Е. „В”, гр. Т. чрез процесуалния му представител адв. Е. Ф. срещу решение № 57 от 23.03.2009г. по в. т. дело № 7/2009г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение в частта, с която е оставено в сила частично решение № 427/20.10.2008г. по т. дело № 46/2007г., с което е прието за установено по отношение на В. Г. Д. като Е. „В”, гр. Т., че в полза на А. за д. в. , гр. С. съществува частно държавно вземане в размер 82 973,28 лв. /над 15 916 лв. до 98 889,28 лв./ и едноличният търговец е осъден да заплати на ДФ „З” юрисконсултско възнаграждение в размер 2 000 лв. и по сметка на Добрички окръжен съд държавна такса в размер 3 319 лв., както и в частта, с която въззивният съд е осъдил ответника да заплати на АДВ разноски в размер 1 681,46 лв.
Касаторът прави оплакване, че въззивното решение е неправилно поради това, че е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК в касационната жалба и писмено изложение към нея обосновава допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, а именно, че молбата за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 242 ГПК /отм./ въз основа на несъдебно изпълнително основание прекъсва давността на основание чл. 116, б. „б” ЗЗД, както и че от датата на издаване на изпълнителните листи въз основа на несъдебно изпълнително основание в рамките на производството по чл. 242 ГПК /отм./ тече нова давност на основание чл. 117 ЗЗД. Според касатора тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за правилното и точно прилагане на закона.
Ответникът А. за д. в. , гр. С. оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Поддържа становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не е решил изложения въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС. Според ответника позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователно поради това, че касаторът не е посочил идентични конкретни решения на ВКС, на които според него атакуваното решение противоречи. Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради наличието на трайна непротиворечива практика по прилагането на чл. 116, б. „б” и чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Ответникът моли касационната жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално въззивното решение в сила и претендира присъждане на разноски.
Третото лице помагач ДФ „З”, гр. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че въпросът за прекъсване на давността с подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание е решен при спазване на практиката на ВКС – решение № 1739/1960г. по гр. д. № 2580/1960г., ВС, ІІ г. о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въззивният съд е приел, че по силата на 4 договора, сключени от В. Г. Д. като Е. „В”, гр. Т. с ДФ „З” през 2000г. кредиторът ДФ „З” се е снабдил с изпълнителни листи, издадени на извънсъдебно изпълнително основание, съответно на 31.05.2001г., 17.11.2001г., два от 18.11.2001г. и 24.11.2001г. за определени главници, обезщетение да забава и лихва до окончателното плащане на главниците. Констатирал е, че главницата по всички изпълнителни листи представлява равностойността на предоставени на едноличния търговец парични средства от фонда по реда на ЗПЗП, чието връщане той дължи, както и че към момента на издаване на изпълнителните листи фондът е имал изискуемо вземане към земеделския производител в размер на посочените в тях суми.
По инвокираното от ответника по исковата молба възражение за погасяване на вземанията по давност решаващият съдебен състав е изложил съображения, че подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 във връзка с чл. 237 ГПК /отм./ прекъсва погасителната давност, като в този случай молбата се приравнява на искова молба. Поради това въззивната инстанция е направила извод, че погасителната давност е прекъсната с предявяване на исканията на ДФ „З” за снабдяване с изпълнителни листи на основание чл. 27, ал. 2 ЗПЗП, а не с молбата на АДВ за образуване на изпълнително дело за събирането им. Варненски апелативен съд е констатирал, че след датите на издаването на изпълнителните листи до датата на образуване на изпълнителното производство, когато вече тече нова давност, пет години са изминали само относно първото вземане, обективирано в изпълнителния лист от 31.05.2001г., и за него действията по изпълнението са предприети след изтичане на погасителната давност, поради което правото на АДВ да събере същото е погасено и не може да бъде удовлетворено. По отношение на вземанията по останалите изпълнителни листи съдът е приел, че те се дължат и АДВ има право да ги събере към образуване на изп. дело № 204/2006г. и към подаване на исковата молба – 11.04.2007г.
Посочените от касатора въпроси дали молбата за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 242 ГПК /отм./ въз основа на несъдебно изпълнително основание прекъсва давността на основание чл. 116, б. „б” ЗЗД и дали от датата на издаване на изпълнителните листи въз основа на несъдебно изпълнително основание в рамките на производството по чл. 242 ГПК /отм./ тече нова давност на основание чл. 117 ЗЗД са от значение за решаване на настоящия правен спор.
Неоснователен е доводът, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената разпоредба се отнася до хипотезата, когато правният въпрос от значение за спора в обжалвания съдебен акт е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Посочената разпоредба включва тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /отм./, тълкувателни решения на ОСГТК, ОСГК, ОСТК или решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Неоснователно е позоваването на приложените от касатора Тълкувателно решение № 55/03.04.1967г. по гр. д. № 23/1967г., ОСГК на ВС и Постановление № 2/29.09.1977г. по гр. д. № 1/1977г., Пленум на ВС, тъй като в тях не се разглежда релевантния за настоящия спор материалноправен въпрос. В посоченото тълкувателно решение ВС се е произнесъл по въпроса, когато вземането за извършени подобрения е присъдено с влязло в сила решение и е обезпечено с право на задържане, дали тече погасителната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а с постановлението се обобщава практиката по някои въпроси на производството за отмяна на влезли в сила решения.
Установената каузална съдебна практика придава прекъсващо действие на молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 237, ал. 1 ГПК /отм./ съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД. Новата погасителна давност започва да тече от деня, в който е издадено разпореждането за уважаване на молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание. В този смисъл са решение № 1739/1960г. по гр. д. № 2580/1960г., ВС, ІІ г. о., решение № 1546/14.09.1967г. по гр. д. № 1009/1967г., ВС, І г. о., решение № 151/19.02.2009г. по гр. д. № 6023/2007г., ВКС, ГК, ІІІ г. о. и други. Разликата между приетата с обжалваното въззивно решение петгодишна давност и приетата с решение № 1546/14.09.1967г. по гр. д. № 1009/1967г., ВС, І г. о. и решение № 505/01.07.2004г. по гр. д. № 97/2004г., ВКС, І т. о. тригодишна давност се дължи на факта, че с обжалваното решение се признава за установено задължение на ответника по иска по изпълнителни лист, издадени въз основа на извлечение от сметка, докато приложените две решения касаят изпълнителни листи, издадени по записи на заповед, т. е. разгледана е специалната менителнична погасителна давност. Освен това, решение № 505/01.07.2004г. по гр. д. № 97/2004г., ВКС, І т. о. не дава отговор на въпроса дали молбата за издаване на изпълнителен лист по запис на заповед прекъсва давността по чл. 116, б. „б” ЗЗД.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Действително в приложеното решение по т. дело № 84/2006г. на Добрички окръжен съд е прието, че давността се прекъсва само с предявяване на иск съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД и подадената на 13.05.2004г. молба за образуване на производство по чл. 242 ГПК /отм./, която се различава от исковата молба по чл. 97 и чл. 98 ГПК /отм./, не прекъсва давността. В решение от 12.03.2007г. по в. т. дело № 453/2006г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което посоченото първоинстанционно решение е оставено в сила, по възражението за погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност въззивната инстанция е изложила съображения, че по аргумент от чл. 116, б. „б” ЗЗД специалната давност ще се счита прекъсната с издаването на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б. „е” ГПК /отм./, но тъй като ответникът е предприел действия по снабдяване с изпълнителен лист и такъв е издаден след изтичането на тригодишната погасителна давност, давността не може да бъде прекъсната. Решение № 1739/1960г. по гр. д. № 2580/1960г., ВС, ІІ г. о. и решение от 07.04.2008г. по в. гр. д. № 74/2008г. на Окръжен съд Русе не установяват противоречиво решаване на релевантния за спора материалноправен въпрос, тъй като в тях съдилищата също приемат, че молбата за издаване на изпълнителен лист по извлечение от сметка, която се подава на основание чл. 242 във връзка с чл. 237 ГПК /отм./ прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Поради това, че не са налице посочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57 от 23.03.2009г. по в. т. дело № 7/2009г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.