4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
С., 10.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шести януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева В. Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 812 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 397 от 18.01.2010 година по гр.д. № 581/2009 година на Хасковски окръжен съд е оставено в сила решение № 110 от 01.07.2009 г. по гр.д. № 7/2008 г. на Свиленградски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Албена З. Д. от [населено място] и З. З. Е. от [населено място] против Р. З. Е. от [населено място], М. С. И. от [населено място] и К. А. И. от [населено място] иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделка, извършена с нот. акт № 126/2007 г. като сключена в противоречие със закона и евентуално за унищожаване на сделката поради сключването и при измама и сговаряне във вреда на представляваните. В решението е прието за установено, че ищците и ответникът Р. З. Е. са наследили от своя баща З. А. Е., починал през 2004 година недвижими имоти в [населено място], съставляващи едноетажна сграда и два гаража, застроени върху общинска земя. На 07.11.2007 година ищците са упълномощили ответника Р. Е. да се разпорежда със съсобствения им имот, в т.ч. да го продаде на купувач и при цена, каквито сам определи, както и да получи продажната цена. Подписите на упълномощителите са били заверени от нотариус след запознаването им с текста на пълномощното и правата, които предоставят с него. На 08.11.2007 г. ответникът Р. Е., действайки лично за себе си и като пълномощник на ищците е продал имота на втория ответник по делото М. С. Е., по време на брака му с ответницата К. А. И., за сумата 4000 лева. Съдът е приел, че предявеният иск е за прогласяване на нищожност на сделката поради сключването и в противоречие със закона е неоснователен, тъй като пълномощното е изготвено в предписаната от закона форма. Приел е, че сделката е действителна, тъй като сговаряне във вреда на представляваните не е установено – разпоредителните действия на пълномощника са били извършени в рамките на предоставената му представителна власт; не е установено намерение за увреждане, нито ищците да са били въведени в заблуждение относно правата, които са предоставили на ответника при упълномощаването му.
Касационна жалба против решението на Хасковски окръжен съд е постъпила от Албена З. Д. от [населено място] и З. З. Е.. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос: сочи ли за намерение за увреждане занижената продажна цена на имота и отношението на зависимост на пълномощника от купувача по сделката, е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. Приложени са решение № 1193 от 10.01.2009 година по гр.д. № 4702/2007 г. и решение № 1328 от 24.11.2000 г. по гр.д. № 108/2000 г. на П. гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно които за приложението на чл. 40 ЗЗД е достатъчно третото лице да е знаело или да не е могло да не знае за увреждането, а при преценката дали сделката е във вреда на представляваните следва да се изхожда и дали получената насрещна престация не е явно безполезна или уговорената цена е явно неизгодна. Приложено е и решение от 16.02.2009 г. по гр.д. № 4007/2007 г. на Софийски градски съд, в което е прието, че правото да се иска установяване недействителност на сделка е имуществено и наследимо. Поддържа се, че в противоречие с установената практика на съдилищата е разрешен и обуславящия делото процесуалноправен въпрос: следва ли да се цени като доказателство направеното от страна признание на неизгодни за нея факти. Приложени са решение № 1 от 19.03.2001 година по гр.д. № 687/2001 година на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което признанието на страната на неизгодни за нея факти е доказателствено средство, установяващо тези факти и решение № 757 от 26.03.1973 г. по гр.д. № 227/1973 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което направеното от страната признание е доказателство, което следва да се преценява от съда с оглед всички доказателства по делото.
Ответникът по касационната жалба М. С. И. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Ответницата К. А. И. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решението на Хасковски окръжен съд по гр.д. № 581/2009 г.
Не е налице твърдяното в касационната жалба противоречие между изводите на въззивния съд по приложението на чл. 40 ЗЗД и трайно установената съдебна практика. В съответствие с установената практика, израз на която са приложените решения № 1193 от 10.01.2009 година по гр.д. № 4702/2007 г. и № 1328 от 24.11.2000 г. по гр.д. № 108/2000 г. на П. гражданско отделение на Върховния касационен съд, въззивният съд е извършил преценка дали договорът е сключен във вреда на упълномощителите при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интересите на представляваните и мотивите на представителя да го сключи – изследвал е дали предоставените представителни права не са упражнени превратно и неизгодна ли е продажната цена с оглед предоставената свобода на договаряне. В съответствие с установената практика, въззивният съд е изследвал и налице ли е било споразумяване между упълномощителя и третото лице във вреда на представлявания; установено ли е намерение за увреждане на пълномощника и третото лице и е отхвърлил иска за унищожаване на сделката поради липса на доказателства за сговаряне във вреда на представляваните.
Не е налице и твърдяното противоречие при разрешението на процесуалния въпрос: следва ли да се цени като доказателство направеното от страна признание на неизгодни за нея факти. Несъмнено, направеното от страна признание на неизгодни за нея факти съставлява доказателство за тези факти, което следва да бъде ценено от съда наред с всички доказателства по делото. Направените от ответника Р. Е. признания сочат, че същият е действал недобросъвестно при сключване на процесната сделка, без да обвързват насрещната страна по сделката – ответника М. С. И.. Когато извършените от представителя действия са рамките на учредената му представителна власт, дори и тези действия да не са в интерес, а във вреда на упълномощителя, то те запазват валидността си по отношение на добросъвестния съдоговорител. В този случай упълномощителят разполага с правото да претендира вреди от представителя, а когато представител или пълномощник съзнателно е действал против законните интереси на представлявания, той носи и наказателна отговорност за злоупотреба на доверие по чл. 217, ал.2 НК. Нормата на чл. 40 ЗЗД обаче урежда хипотеза, в която третото лице, с което пълномощникът е договарял във вреда на упълномощителя е недобросъвестно – когато представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, в който случай договорът не произвежда действие за представлявания. В чл. 40 ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност следва да я установи по безсъмнен начин. По делото не са направени признания за неизгодни факти от третото лице – купувач по сделката, поради което доводът за противоречиво разрешение на процесуалния въпрос относно признанията на страната е неоснователен.
Извод за противоречива практика не може да бъде изведен и от приложеното към касационната жалба решение от 16.02.2009 г. по гр.д. № 4007/2007 г. на Софийски градски съд, за което няма данни да е влязло в законна сила. Независимо от това, разрешеният в съдебният акт въпрос относно наследяването на правото да се претендира нищожност на сделка не е относим към предмета на обжалваното въззивно решение. Не сочи за противоречие в практиката по приложението на чл. 40 ЗЗД и формираният в приложеното решение извод за недействителност на сделка поради уговаряне на значително по-ниска цена от действителната с оглед различните факти, обусловили преценката за значителност на разликата в цените и решаващите изводи на въззивния съд в обжалваното решение за липса на доказателства за сговаряне между пълномощника и третото лице във вреда на представляваните.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 397 от 18.01.2010 година по гр.д. № 581/2009 година на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: