О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
гр.София, 10.01.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 913/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на В. А. М. от [населено място] против решение № 2434/28.04.2011 год. по гр.дело № 6919/2010 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № ІІ-6019/08.03.2010 год. по гр.дело № 3978/2008 год. на Софийски районен съд и е допусната делбата на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], на втория етаж, със застроена площ от 127.07 кв.м., при квоти: ? ид.части за Ж. Г. П. и ? ид.ч. за В. А. М.. Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото счита, че „Решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а по-конкретно с ТР № 1/19.05.2004 год. по гр.дело № 1/2004 год. на СГС, с което ВКС по един категоричен начин е определил кръга на лицата, които задължително трябва да участват в производството по чл.76 ЗН. Това са преобратетелят, ответникът, позоваващ се на чл.76 ЗН и сънаследниците, извършили разпоредителната сделка /в случая всички останали сънаследници/. И то като необходими другари”.
От ответниците по касационната жалба И. Н. Т., С. С. Р., Ж. Г. П. и Т. Б. П., всички от [населено място], последните двама изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
К. съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното: за да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за делба, по отношение на процесния апартамент е уважен, въззивният съд, обсъждайки като неоснователно възражението по чл.76 ЗН, направено в хода на процеса от касатора В. М., е приел неприложимост на материалноправната норма, т.е. „налице е изключението на чл.76 ЗН, прието в трайната съдебна практика, както и в ТР № 72/1985 год. на ОСГК на ВС на РБ, което в тази му част не е обявено за загубило сила с ТР № 1/19.05.2004 год. на ОСГК на ВКС на РБ, постановено по гр.дело № 1/2004 год. и потвърдено от последното”. Позовавайки се на т.8 от ТР № 1/2004 год. на ОСГК и констатирайки, че една част от съсобствеността върху процесния имот е възникнала чрез наследяване, със смъртта на В. Т. през 1982 год., а друга-чрез правна сделка-договор за издръжка и гледане, сключен през 1993 год., и обсъждайки хипотезите, при които акта на разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти е непротивопоставим по отношение на останалите сънаследници, както и изключенията, при които чл.76 ЗН няма приложение, когато наследственото съставлява и се изчерпва само с една вещ/имот, предмет/ и неприложимостта му и при обикновена съсобственост, ако не е възникнала от наследяване, въззивният съд е приел сделката между И. Т. и С. Р. от една страна, и наследници на С. В. Т. като продавачи и Ж. П.-от друга страна, като купувач,сключена на 25.08.2009 год. с нот.акт № */2009 год. за действителна и произтичащите от нея правни последици.
Правните изводи на въззивния съд за наличие на изключението на материалноправната разпоредба на чл.76 ЗН водят до ирелевантност на доводите на касатора към основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед твърдяното противоречие с т.1 от ТР № 1/2004 год. последен абзац, според който под страх от нищожност на делбата по чл.75, ал.2 ЗН, при релевиране на относителната недействителност на акт на разпореждане, като главна страна в процеса следва да участва-сънаследникът-прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката, по заявения иск по чл.76 ЗН, също имаща качество на главна страна/ответник/ и необходим другар по иска за прогласяване на относителната недействителност, защото: ищцата по иска за делба – Ж. П. е приобретателката по разпоредителната сделка. Между нея и прехвърлителките И. Т. и С. Р., по силата на създаденото спорно правоотношение от направеното възражение от касатора по чл.76 ЗН е възникнала процесуалната обвързаност на чл.172, ал.2 ГПК/отм./, респ. на чл.216, ал.2 ГПК/нов/. Участието им в хода на производството по чл.282, ал.1 ГПК/отм./, респ. чл.344, ал.1 ГПК/нов/, в което ще се постанови решение и със силата на пресъдено нещо ще се разреши спора за страните-съделители, титуляри на правото на собственост, изключва приложението на разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗН, която установява, че ако делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е нищожна.
По изложените съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 2434/28.04.2011 год. по гр.дело № 6919/2010 год. на Софийски градски съд, по касационната жалба на В. А. М. от [населено място], с вх.№ 49617/01.06.2011 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: