1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
гр. София, 10.01.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1508 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2602 от 12.02.2018 г., подадена от Д. Н. В. чрез адвокат С. Т. от АК-К. против въззивно решение № 2708 от 28.12.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 2127/2017 г. по описа на САС, ІІ състав.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Съдържа искане обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и спорът да бъде разрешен по същество.
Ответницата по касация Н. М. Г. е подала отговор на касационната жалба чрез адвокат М. З. от САК. Възразява, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, е потвърдено решение № 1057 от 20.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 18993/2014 г. от Софийски градски съд, I г.о., 19 състав, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 23, ал. 1 СК на Д. Н. В. срещу Н. М. Г. да бъде признато за установено, че ищецът е изключителен собственик на имот, придобит през време на брака на страните, прекратен през 2014 г., представляващ апартамент № 1 с идентификатор 68134.4357.431.1.1, находящ се в [населено място],[жк], [улица], на първи етаж, със застроена жилищна площ от 70,22 кв.м., състоящ се от входно антре, баня с тоалетна, дневна с кухненски бокс и склад, две спални и тераса, за сумата от 62 392,20 лв., поради пълна трансформация на лични средства от продажба на придобит от него преди брака апартамент. Въззивният съд е приел за установено, че страните са сключили брак през м. октомври 2008 г., който е прекратен с развод на 25.02.2014 г. На 12.06.2008 г. ищецът сключил с А. и С. К. предварителен договор за покупко-продажба на придобит от него преди брака апартамент № 61, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ 65,20 кв.м., при продажна цена от 61 000 евро, платима както следва: на 12.06.2008 г. – 6 100 евро, а остатъкът от 54 900 евро – чрез лични средства и жилищен кредит от банка, по банков път. С н.а.№ 86 от 25.06.2008 г. (преди брака между страните) ищецът прехвърлил на К. собствеността върху имота за сумата 24 000 лв., от която продавачът декларирал, че е получил 4 000 лв., а за остатъка от 20 000 лв. заявил съгласие да му се изплати чрез кредит, отпуснат от „ОББ” АД на купувачката А. К.. Съобразно извлечение по сметка, открита в „ОББ” АД на името на ищеца, на 04.07.2008 г. купувачката е депозирала остатъка от сумата в размер на 20 000 лв., или на 04.07.2008 г. имотът е бил изплатен изцяло на ищеца. На 08.07.2008 г. от сметката ищецът изтеглил 5 000 лв., а на 09.07.2008 г. – сумата 14 960 лв. и след плащане на таксите по тегленето балансът по сметката е останал в размер на 0,60 лв. На 24.08.2009 г. (през време на брака между страните) ищецът (като купувач) подписал с „Пин-Бау” ЕООД предварителен договор, с който дружеството се задължило да довърши, продаде и да предаде с разрешение за ползване, а купувачът да купи апартамент № 1, находящ се в УПИ с идентификатор /№/, на първи жилищен етаж, със застроена площ от 70,22 кв.м., ведно с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, за сумата от 53 000 евро, като е уговорено плащането да се извърши по следния начин: 26 500 евро – в деня на подписване на договора, в срок до 24.12.2009 г. – 21 200 евро и до датата на завършване и приемане на сградата с акт 15 – още 5 300 евро. Към договора е подписано приложение 1 от 24.08.2009 г., в което страните са уговорили състоянието, в което апартаментът ще бъде завършен (бани и тоалетни : под – циментова замазка, стени – вароциментова мазилка /хастар/, дневен тракт – стени и тавани на гипсова шпакловка, под на циментова замазка, спални – стени на гипсова шпакловка, под на циментова замазка, тераси – гранитогрес, врати – без вътрешни интериорни врати, външна метална блиндирана врата с касова брава, външна топлоизолация – 5 см., ПВЦ дограма, ВиК инсталация – по проект до тапа, ОиВ инсталация – индивидуално отопление /предвидени изводи за ВиК и ток за климатик и ел. котле и положени в циментова замазка в пода тръби от колектор до радиатори, без комплектовка, ел.инсталация – по проект с монтирани ключове и контакти по БДС, без комплектовка с осветителни тела, общи части на сградата – завършени 100% по проект, и вертикална планировка и околосградно пространство – завършени 100% по проект). С н.а.№ 38 от 25.05.2010 г. „Пин-Бау” ЕООД продало на ищеца апартамента за сумата от 62 392,20 лв., която продавачът е заявил, че е получил напълно от купувача преди подписване на нотариалния акт, т.е. към 25.05.2010 г. (по време на брака между страните) имотът е изплатен напълно. Съобразно разписка № 1 от 24.08.2009 г., издадена от „Баугруп“ ЕООД, ищецът е платил сумата от 26 500 евро, като вноска по договора от 24.08.2009 г. за продажба на апартамента.
За установяване на плащанията за имота са ангажирани гласни и писмени доказателства – както от ищцовата, така и от страна на ответницата. Въззивният съд е обсъдил оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението поради приетото, че сумата от 21 200 евро, платена по негови твърдения за изброените в исковата молба довършителни работи в апартамента, като същото е намерено за неоснователно, тъй като в уговорената цена на апартамента не са включени довършителни работи освен изрично посочените в приложение № 1 от 24.08.2009 г. към предварителния договор, в което страните са уговорили състоянието, в което имотът ще бъде завършен. Доводът на жалбоподателя за незаконосъобразност на приетото, че средствата за закупуването на апартамента с произход трудовата дейност на ищеца и продажбата на автомобили не следва да се коментират поради това, че не са заявени като основания на претенцията, също е приет за неоснователен. При заявено в исковата молба твърдение за произход на средствата на ищеца от продажба на собствено жилище, твърдението за произход на личните средства от внос и продажба на автомобили и от трудова дейност по същество представлява ново основание на претенцията, незаявено с исковата молба, поради което правилно не е разгледано от първоинстанционния съд. Не е споделено и оплакването за неправилна преценка на доказателствения материал. Като кореспондиращи с представените писмени доказателства са кредитирани показанията на майката на ответницата – свид. Г., и съдът е приел, че с изтеглените от Н. М. Г. на 15.12.2009 г. 15 110 евро, дарените й 10 000 евро и със закупената валута ответницата е погасила частта от цената на имота, надхвърляща първата вноска от 26 500 евро, направена от ищеца на 24.08.2009 г. Отчетена е липсата на твърдения, а и на доказателства, че плащанията след 24.08.2009 г. са направени от ищеца. Анализирани са показанията на ангажираните от ищеца свидетели, като свидетелят Н. (кум на страните) е посочил, че пред него не е ставало въпрос ответницата да участва със средства в покупката на жилището, а от ищеца знае, че той е изтеглил сумата от 21 200 евро за плащане на апартамента. Прието е, че този свидетел няма лични впечатления, не е очевидец на тегленето, респ. – внасянето на сумата, а въз основа на показанията му, че пред него не е ставало въпрос за уговорка ответницата да не участва в плащането, не може да се направи извод, че такава действително отсъства. Уговорката между бившите съпрузи всеки да поеме половината от стойността на жилището, е установена от показанията на свид. В., сестра на ищеца. Обобщено е, че при ангажираните от страните доказателства се налага извод, че придобитият по време на брака на страните недвижим имот е заплатен по равно от двамата бивши съпрузи с лични парични средства, което означава, че не е налице изключителна собственост на ищеца поради пълна трансформация при условията на чл. 23, ал. 1 СК.
В представеното от касатора изложение на касационните основания са поставени следните въпроси с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и с позоваване на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС; Решение № 72 от 07.07.2017 г. по гр.д.№ 3056/2016 г. на ВКС, I г.о.; Решение № 249 от 27.12.2011 г. по гр.д. № 1037/2010 г. на ВКС, II г.о. и Решение № 150 от 8.05.2014 г. по гр.д. № 41235/2013 г. на ВКС, IV г.о.:
(1) „Следва ли, съобразно правилата в ГПК и ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, взаимна връзка и зависимост и извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото, да обсъди доводите на страните, както и да мотивира решението си по същество на гражданско правния спор?”;
(2) „За вида на доказване-пълно и пряко или непълно, което е необходимо за оспорване на презумпцията от чл. 21, ал. 2 от СК, при насрещни твърдения за трансформация на лично имущество при придобиването на недвижим имот по време на брака на страните, ако няма пряко доказване с всички правно релевантни за спора факти и доказателства ; за предпоставките от чл. 23 СК, установяването на които оборва презумпцията и за възможността съдът да ги приеме за осъществени чрез обсъждането на доказателства, които косвено засвидетелстват относимите факти ; за допустимостта на свидетелските показания, с които да бъде доказано преобразуването на лично имущество и действителната покупна и продажна цена на имоти в отклонение от посочената в нотариалните актове.“.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Първото питане не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, тъй като се основава на доводи за неправилен анализ на доказателствата от въззивния съд, а не се търси принципно разрешение на проблем по приложението на закона. Като оплакване за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения питането навлиза в съществото на спора, което е извън обхвата на преценка във фазата по селекция на касационните жалби. Липсата на правен въпрос, отговарящ на изискванията по чл. 280, ал. 1 ГПК, обезсмисля извършването на проверка за наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на втория поставен въпрос не се констатира противоречие с релевираната от касатора практика на ВКС. В съответствие с приетото в Решение № 72 от 07.07.2017 г. по гр.д.№ 3056/2016 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 249 от 27.12.2011 г. по гр.д. № 1037/2010 г. на ВКС, II г.о. при решаването на спора въззивният съд е изхождал от принципните постановки, че по установителния иск за трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот в тежест на ищеца е да докаже – при това при условията на пълно и пряко доказване – (1) придобивната стойност на имота; (2) размерът на вложените средства, които имат личен произход и са еквивалентни на придобивната стойност на имота /изцяло или отчасти/ и (3) влагането на тези средства при придобиването на имота. Разпределението на доказателствената тежест в извършения доклад по чл. 146, ал. 1 ГПК е съобразено с практиката на ВКС по приложението на чл. 23 СК и чл. 21, ал. 3 СК. Упражнявайки инстанционен контрол, въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК да осъществи самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение и в тяхната цялост. При извършването на тази дейност не се констатира противоречие с Решение № 150 от 8.05.2014 г. по гр.д. № 41235/2013 г. на ВКС, IV г.о., включително по проблемите, касаещи доказването със свидетелски показания на съдържанието на сделки с писмена форма да валидност – в частност договорената продажна цена. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил относимите към спора доказателства и заявените от страните доводи, които са от значение за спорното право. Достатъчно е съдът да изложи съображения именно относно релевантните факти и относно твърденията, доводите и възраженията на страните по тях и по приложимото материално право, а това как точно ще се обоснове е в зависимост от конкретните обстоятелства по делото. Евентуалното несъгласие на касатора с фактическите и правни заключения на съда и с произнасянето му по възраженията и доводите на страните не е основание за допускане на касационно обжалване. Обосновано е прието, че ищецът не е доказал при условията на главно пряко и пълно доказване фактите, на които е основал претенцията си, че е изключителен собственик на жилището. От своя страна ответницата е следвало да проведе насрещно доказване, изискванията към което се свеждат до това да внесе обосновано съмнение относно осъществяването на юридическия факт, от който ищецът черпи права (така – Решение № 215 от 22.12.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 6209/2014 г., I г.о.; Решение № 239 от 30.12.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 6619/2014 г., I г.о.). Нещо повече – в конкретния случай несъмнено е установено съществуването на фактите, въведени в процеса от ответницата и обосноваващи извод за равно участие на страните в придобиването на процесния апартамент с произтичащата от това неоснователност на иска по чл. 23 СК.
С оглед изхода от произнасянето и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответницата по касация сумата 2 400 лв. – договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба с основания за допускане на касационно обжалване (л. 54).
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2708 от 28.12.2017 г., постановено по в.гр.д. № 2127/2017 г. на САС, ГК, ІІ състав.
ОСЪЖДА Д. Н. В. ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. Г. сумата 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева – разноски за защитата пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: