4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
[населено място], 10.01. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІІІ г.о.в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и дeветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3355 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от А. Т. Д. от [населено място] чрез адв.М. Г. срещу решение № 1346 от 5.06.19г. по в.гр.дело № 4388/18г. на Софийски апелативен съд.С него е отменено решение № 4493 от 5.07.18г.по гр.дело № 2817/17г.на Софийски градски съд в частта,с която искът му срещу Прокуратурата на Република България е уважен за разликата над 1000 лв до присъдените 8 000 лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 пр.2 алт.1 т.4 вр.с чл.29 б.”а” и б”б” НК, по което е оправдан и в отменената част е постановено друго, с което искът е отхвърлен за сумата от 7000 лв. В частта,с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 40 000 лв, първоинстанционното решение е потвърдено.
Касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: 1.Как следва да се прилага от съдилищата обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обичайните неимуществени вреди при предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ; 2.От какво значение при определяне размера на присъденото обезщетение за обичайните неимуществени вреди, са установените предходни осъждания на незаконно обвиненото лице и може ли да се счита,че същите пряко опровергават твърденията в исковата молба за настъпила негативна промяна у ищеца; 3.При въведен довод за ефекта на предходни осъждания върху интензитета на търпени от незаконно наказателно преследване вреди, следва ли съдилищата да подлагат на изследване във всеки конкретен спор твърденията на страните в тази връзка,като съобразяват,че във всеки конкретен случай стойността на засегнатото благо за различния индивид е различна и се влияе от индивидуални фактори.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на РБългария не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:
В разглеждания случай не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Посочените от касатора въпроси са разрешени в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установените факти по делото.В случая е установено, че ищецът е бил обект на наказателно преследване, продължило около една година и осем месеца. С постановление от 15.06.12г. А. Д. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 пр.2 алт.1 т.4 вр.чл.29 б.”а” и „б”НК, като на същата дата е бил задържан за срок от 72 часа, а с определение от 18.06.12г.на СГС спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”,потвърдена с определение от 26.06.12г.по внчд № 627/12г.на САС.С определение от 15.01.13г.на СГС мярката „задържане под стража”е изменена в „домашен арест”.С присъда № 317 от 28.10.13г.по нохд № 1510/13г.на СГС А. Д. е признат за невиновен в извършване на посоченото престъпление ,като на същата дата е отменена мярката му за неотклонение. С решение № 43 от 20.02.14г.по внохд№ 1183/13г.на Софийски апелативен съд,оправдателната присъда е потвърдена.
Установено е по делото,че ищецът е бил осъждан неколкократно за предходни идентични престъпления, като част от наказанията „лишаване от свобода” са изтърпявани ефективно.Изслушани са свидетелските показания на майката на ищеца за търпяните от него вреди от неимуществен характер вследствие наказателното преследване.
При определяне размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид,че не се установяват вреди над обичайните негативни преживявания и е отчел множеството осъдителни присъди, предходни наказания „лишаване от свобода”,част от които е изтърпял ефективно.При тези данни въззивният съд е приел,че сумата от 1 000 лв е справедлив размер, който да репарира претърпените неимуществени вреди.
В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о., и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост” като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди.Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
По втория и трети въпроси не е налице твърдяното противоречие с решение № 55 от 11.03.13г.по гр.дело № 1107/12г.на ВКС,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е посочено,че миналите осъждания на увреденото лице могат да дадат отражение на размера на присъденото обезщетение двупосочно. Ако е налице личност осъждана за тежки престъпления, с трайни престъпни навици, дискредитирана в обществото, при която нивото на душевните притеснения и негативни изживявания е занижено, следва да се приеме,че това ще доведе до намаляване размера на обезщетението. Обратно, макар и с минало осъждане, ако лицето се е поправило, положило е усилия да възстанови накърнения си обществен авторитет и бъде обвинено незаконно, то това ще доведе до присъждане на обезщетение в по-висок размер.В разглеждания случай,при липсата на данни по делото,че лицето се е поправило, изводите на въззивния съд, че повдигнатото неоснователно обвинение се понася различно от лице, спрямо което не е упражнявана процесуална принуда в сравнение с пострадалия, което е извършвал престъпления, не са в отклонение от тази практика.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК разноски не се присъждат.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1346 от 5.06.19г.по в.гр.дело № 4388/18г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.