О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 11.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.02 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 661 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма],[населено място], чрез юрисконсулт Ж. Е. , с вх.№3702/05.05.2010 год. на Бургаския апелативен съд, срещу Решение №28 от 15.03.2010 год. по гр.д.№21/23010 год. на Бургаския апелативен съд, ГО, с което е потвърдено решение №92 от 16.11.2009 год. по гр.д.№26/2009 год. на Ямболския окръжен съд, с което е уважен предявеният от К. Г. Б. срещу В. Ж. В. иск с правно основание чл.45 ЗЗД, при участие на касатора- застраховател като третото лице помагач на страната на ответника, за сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от виновно причиненото от ответника на 22.10.2008 год. ПТП, в резултат на което е починала малолетната дъщеря на ищцата. Касаторът [фирма] е привлечен на основание сключена от собственика на автомобила застраховка ГО със застрахователна полица от 24.06.2008 год., по която е изплатена само първата застрахователна вноска с падеж 24.06.2008 год. В мотивите си Бургаският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че застрахователното правоотношение с настоящия касатор не е прекратено с изтичането на 15 дневния срок след падежа на първата вноска, а е необходимо изрично предупреждение от застрахователя, че упражнява правото си да прекрати застрахователния договор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима.
Касаторът обжалва само мотивите на въззивното решение, а те не подлежат на самостоятелно обжалване-т.18 ТР 1-2001-ОСГК. Независимо, че имат обвързващо действие в отношенията на третото лице със страната, която го е привлякла/ чл.179, ал.2 ГПК, отм., р.п.чл.223, ал.2 ГПК/, те не формират сила на пресъдено нещо, поради което и не подлежат на самостоятелно обжалване. Тези изводи на ОСГК, направени в посоченото тълкувателно решение, са задължителни за органите на съдебното производство/ чл.130, ал.2 ЗСВ/. Обжалваното решение би се ползвало със сила на присъдено нещо спрямо касатора, само ако срещу него бе предявен обратен иск/ чл.175, ал.2 ГПК, отм., р.п. чл.219, ал.3 ГПК/, какъвто в случая не е предявен. Приложеното от касатора [фирма] решение №77 от 08.07.2009 год. по т.д.№2/2009 год. на ВКС, І Т.О.от ВКС, с което цели да докаже постановяване на обжалваното въззивно решение в противоречие със задължителната практика на ВКС, е постановено по прекия иск срещу застрахователя, а не в качеството му на трето лице помагач по иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма],[населено място], срещу Решение №28 от 15.03.2010 год. по гр.д.№21/23010 год. на Бургаския апелативен съд, ГО, с което е потвърдено решение №92 от 16.11.2009 год. по гр.д.№26/2009 год. на Ямболския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС- ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: