2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 12.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми януари през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 5114 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. С. Д., с адрес в [населено място], представляван от адв. И. М., против определение № 3426 от 20 октомври 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 2697 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2017 г., с което е допуснато на основание чл. 248 ГПК допълване в частта за разноските на определение № 2718 от 14 август 2017 г., постановено по същото дело, и Д. е осъден да заплати на Г. М. Д., с адрес в [населено място], сумата от 200 лева разноски за въззивното производство.
В частната жалба се твърди, че на жалбоподателя Д. е било отречено правото да участва като страна в производството по делото за лишаване от родителски права на другия родител, като е прието, че същият няма правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Поради това се сочи, че щом жалбоподателят не е бил надлежна страна в производството, то не би следвало да понесе отговорност за разноски на противната страна по чл. 78 ГПК.
В писмен отговор ответницата Г. М. Д., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Г. Г., заявява становище за неоснователност на частната жалба.
С обжалваното определение въззивният съд приема, че в отговор на частната жалба на Л. Д. срещу определение № 7931 от 21 март 2017 г. по гр.д. № 3234 по описа на Софийския градски съд за 2017 г., Г. Д. е подала писмен отговор заедно с договор за правна защита и съдействие. Според този договор за изготвянето на отговор на частната жалба и процесуално представителство клиентът Д. на датата на сключването на договора е заплатила изцяло в брой възнаграждение от 200 лева. Посочено е, че съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, като в този случай той има значението на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение.
Производството пред първоинстанционния съд е започнало по искова молба на Дирекция „Социално подпомагане“ – О. срещу Г. М. Д. за отнемане на родителските й права върху детето И. Л. Д., родено на 1 октомври 2011 г., с баща Л. Д.. С решение от 13 декември 2016 г., постановено по гр.д. № 17639/2013 г. на районния съд в [населено място], предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. Л. Д. е подал въззивна жалба срещу това решение, която е върната с определение № 7931 от 21 март 2017 г. по гр.д. № 3234/2017 г. на Софийския градски съд, по съображения, че жалбоподателят не е надлежна страна по предявения от Дирекция „Социално подпомагане“ иск. Това определение е потвърдено от апелативния съд в [населено място], във връзка с което е постановено и обжалваното понастоящем определение по чл. 248, ал. 3 ГПК по същото дело по описа на апелативния съд.
Частната жалба е неоснователна.
Отговорността за разноски, предвидена в разпоредбите на чл. 78 ГПК, според трайно установената съдебна практика, се поражда както в общото исково производство, така и за специфичните производства, които се развиват по повод него в рамките на гражданския процес. Действително, Софийският градски съд и апелативният съд в [населено място] са приели, че Л. Д. не е надлежна страна в главното исково производство, инициирано по искова молба на Дирекция „Социално подпомагане“ срещу Г. Д. – ответник по иска. Образуваното обаче впоследствие частно гражданско дело по описа на апелативния съд в [населено място] е инициирано от частна жалба на Л. Д.. По това частно производство той е надлежна страна, защото е упражнил признато от процесуалния закон право на частна жалба срещу постановения неблагоприятен за него съдебен акт на Софийския градски съд, с който въззивната му жалба срещу първоинстанционното съдебно решение е била върната. Доколкото именно процесуалното поведение на Д. съставлява причината да бъдат образувани, както прекратеното въззивно производство, така и частното производство на апелативния съд, то е налице хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, която се прилага по аналогия в частното производство. Това е така, тъй като по тези производства насрещната страна Г. Д. е имала правен интерес да организира процесуална защита чрез ангажирането на адвокат, на когото се следва възнаграждение съобразно представените по делото доказателства. Последните апелативният съд е преценил при правилно приложение на процесуалния закон и при съобразяване на разясненията в ТР № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС. Предвид изложеното, постановеното от апелативния съд определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Не следва да се присъждат разноски в полза на Г. Д. за касационното производство, каквото искане е заявено в подадения от нея отговор. По жалби срещу определения, постановени в производства по чл. 248 ГПК, разноски не се дължат.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3426 от 20 октомври 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 2697 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2017 г.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: