5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 13,01,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1175 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 11184/31.VІІІ.2011 г. на [фирма] – Б., подадена против въззивното решение № V-117 на Бургаския ОС, ГК, 5-ти с-в, от 18.VІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 965/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 50 на РС-Бургас от 14.ІІ.2011 г. по гр. д. № 1735/2010 г. С последното, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, това д-во е било отсъдено да заплати на А. Д. Д. от Б. две неустойки, уговорени в нотариален акт за учредено от нея в полза на търговеца право на строеж в размер на сумата 10 000 лв., (частичен иск за вземане в общ размер на 30 000 лв.) и съответно сумата 2 700 евро, ведно със законната лихва върху всяка от така посочените две главници, считано от завеждане на делото /15.ІІІ.2010 г./ и до окончателното им изплащане.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му /като неправилно/ и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция по съществото на облигационния спор, с който да бъдат отхвърлени тези два обективно кумулативно съединени осъдителни иска на Д. с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД в предявените по делото техни размери: 10000 лева и съответно 2 700 евро.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки, визирани в т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Бургаският ОС се е произнесъл по общо четири материално- и процесуалноправни въпроса, които били решени в противоречие с практиката на ВКС, решавали се противоречиво от съдилищата в страната, а били и от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото. Това били въпросите: 1/ За допустимостта на повторно заведен иск за присъждане на неустойка, когато и двата са били основани върху една и съща клауза от сключен между страните по спора договор; 2/ За естеството на разгледаното от въззивната инстанция дело като гражданско или търговско; 3/ Дали уговорените различни начини за изчисляване на неустойка обуславят отделни искови претенции за търсенето й или се касае за само един иск „за прилагането на действителната неустойка”; 4/ За меродавната дата на съставянето на акта /протокола/ за даване на строителна площадка, линия и ниво, когато в него липсвал подпис на участник в строително начинание, който бил „от значение за точното прилагане на Наредба № 3/31.VІІ.2003 г.” – за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
По реда на чл. 278, ал. 1 ГПК ответницата по касация А. Д. Д. от Б. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие единствено по допустимостта на касационното обжалване, инвокирайки доводи, че не била налице нито една от трите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваващи приложимост на касационния контрол.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Бургаския ОС касационната жалба на [фирма] – Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по същото, като единствено касаторът носи задължението да формулира достатъчно ясно и точно този релевантен правен въпрос /или въпроси/, независимо дали те са от материално- или процесуалноправно естество.
В процесния случай, за да приеме, че е бил надлежно сезиран с два отделни обективно кумулативно съединени осъдителни иска с едно и също правно основание, имащи за свой предмет присъждането на две отделни неустойки по сключен между страните по спора договор, Бургаският ОС е могъл да констатира – въз основа на приетия като ключово доказателство по делото нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу поето от търговеца на 16.VІІІ.2007 г. задължение за строителство, че първата от тях е била уговорена в евро /чл. 7 от Раздел ІІІ/, докато втората неустойка, претендирана във формата на частичен иск, е била уговорена в местна монета и за последващ период на забавата в престацията на строителя /чл. 8, от същия раздел на договора/. Това означава, че посочения в изложението на касатора под № 3 въпрос няма правно, а фактическо естество и
по начина на формулирането си обективно не е годен да обоснове приложно поле на касационния контрол. Същевременно в това изложение към жалбата на [фирма] – Б. липсват конкретни доводи, в какво се състои противоречието между произнасянето на въззивния съд по предходните въпроси /пор. №№ 1 и 2/ с практиката на ВКС, нито се доказва с приложени към изложението решения на съдилища от страната, които са влезли в сила, че същите два въпроса са решавани противоречиво в практиката им.
Отделно от това, с оглед цената на всеки един от така съединените искове, надхвърляща 5 000 лв., но под законоустановения минимум от 25 000 лв. /арг. чл. 104, т. 4 ГПК/, делото е било образувано и разгледано като гражданско, а не като търговски спор по реда на чл. 365 и сл. ГПК, т.е. пред районен съд като първа инстанция. Следователно липсва изрично произнасяне на Бургаския ОС по естеството на спора, с който е бил сезиран, което да е различно от това на надлежния първостепенен съд.
В заключение, що се отнася до последния релевиран в изложението към жалбата въпрос – за меродавната дата на протокола за даването на строителна площадка, ниво и линия, когато той не е бил подписан от учредилият правото на строеж собственик на имота, същият не представлява такъв от значение за изхода на делото, щом като между ищцата Д. и ответното [фирма] не е било спорно, че право на стоеж в полза на същото д-во е било учредено по силата на нотариалния акт от 16.VІІІ.2007 г. и затова, на основание чл. 161 ЗУТ, в лицето на търговеца качествата „възложител” и „строител” са съвпадали – т.е. не е било необходимо протокола да даване на строителна площадка, на линия и на ниво на строителството да носи подписа и на ответницата по касация Д.. От друга страна, ноторно е, че предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК кумулативно включва изискването релевантният правен въпрос да е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитието на правото, в какъвто смисъл обаче търговецът касатор въобще не е навеждал доводи.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № V-117 на Бургаския окръжен съд, ГК, 5-и с-в, от 18.VІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 965/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2