Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 13.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 6358 /2014 г.:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Щ. срещу въззивно решение № 1313 от 07.07.2014 г. по гр.д. № 820 /2014 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 227 от 17.01.2014 г. по гр.д. № 13042 /2013 г. на Пловдивския районен съд, с което е разпределено ползването на приземен етаж в сграда с посочен идентификатор и адрес в [населено място] между Е. С. Б. и С. С. Щ., съобразно заключението на вещо лице, чиято скица е обявена за неразделна част от първоинстанционното решение.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, като излага основания за това.
Насрещната страна Е. С. Б. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил правата на страните – наличие на съсобственост – по 1 /2 ид.ч., че е поискано разпределение на ползването на приземния етаж (предявен е иск чл.32,ал.2 ЗС); че родителите на страните са ползвали етажа до смъртта си през 2008 г. и 2013 г. и между страните по делото не е постигнато съгласие за разпределение на ползването. В. съд е приел, че състоянието на етажа е установено с показания на свидетели и със заключение на СТЕ; Без значение е кой е ползвал този етаж и по какъв начин, щом не е трайно установено фактическо положение на ползването му след смъртта на майката на страните – недоказано е, че ползването е разпределено отдавна; В едно от помещенията се намира котелното помещение на ищцата за отопление на нейния етаж, което следва да се предостави за ползване на ищцата, дяловете са приблизително еднакви по площ, което е съобразено с правата на страните и площта за общо ползване е сведена до минимум. В изводите си въззивният съд е препратил към изводите на районния (272 ГПК).
Жалбоподателят извежда процесуалноправни въпроси, свързани с това дали въззивният съд се е произнесъл допустимо по предявения иск, за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и осъществяват основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване : Допустимо ли е съдът да мотивира своето решение за допускане на разпределение на ползването по чл.32,ал.2 ЗС с обстоятелства, съставляващи основание на иск с предмет чл.109 ЗС; Следва ли съдът да се произнася по иск по чл.32,ал.2 ЗС, след като в исковата молба се заявяват претенции за защита на правото на собственост по смисъла на чл.109 ЗС.
Въпросите не са обуславящи, т.к. предявеният от ищцата и разгледан и от двете инстанции иск е с правно основание чл.32,ал.2 ЗС. В исковата молба действително се съдържат и твърдения, че ответникът чрез преустройства и разрушаване пречи на ищцата да ползва приземния етаж според правото и в съсобствеността, но предявеният иск, индивидуализиран чрез наведените фактически твърдения и петитум, е с правно основание чл.32,ал.2 ЗС. Видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд (както и първоинстанционният) не е приел, че е предявен иск по 109 ЗС и не е разгледал и не се е произнесъл по такъв иск, нито е основал произнасянето си по чл.32,ал.2 ЗС на твърдения, които обосновават иск по чл.109 ЗС. Т.е. не съществува съмнение, че въззивният съд се е произнесъл допустимо по предявения иск.
Поради изложеното настоящият състав намира, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски, не е представила списък и доказателства за направени в касационното производство разноски, поради което и разноски не следва да и се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1313 от 07.07.2014 г. по гр.д. № 820 /2014 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2