2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 14.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3183 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. Г. С., с адрес в [населено място], представлявана от адв. М. К., против въззивното решение № 593 от 8 май 2019 г., постановено по в.гр.д. № 2550/2018 г. по описа на окръжни съд в [населено място], с което се отменя решение № 1141 от 2 април 2018 г., постановено по гр.д. № 1126/2017 г. по описа на районния съд в [населено място] в частта му, с която искът на С. против М. С. Н., с адрес в [населено място], за определяне на адаптивен режим за лични контакти между бащата и детето Б. М. Н. (всеки първи и трети петък от месеца от 10 ч. до 12 ч. в ОДЗ П., в присъствие на социален работник, в продължение на следващите три месеца), вместо което е изменен постановеният по гр.д. № 6089/2010 г. по описа на районния съд в [населено място] режим на лични отношения между детето Б. и бащата М. Н., като: през първите три месеца, считано от влизане на решението в сила, личните контакти следва да се осъществяват всеки първи и трети петък от месеца от 15.00 ч. до 17.00 ч. в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], където детето да бъде водено от майката; след изтичане на преходния период срещите следва да се осъществяват всеки първи петък от месеца от 16.00 ч., като детето бъде водено от майката в ДСП [населено място] и предавано на бащата със съдействието на социалните работници, с преспиване до 16.00 ч. в събота, когато детето да бъде връщано в дома на майката, и всеки трети петък от месеца, като детето бъде водено от майката отново в ДСП [населено място] в 16.00 ч. и предавано на бащата, съответно да бъде връщано в дома на майката в 16.00 ч. в събота; през нечетните години бащата ще има право да взема детето за К., като то бъде водено от майката в ДСП [населено място] в последния работен ден преди празничните дни в 16.00 ч. и бъде предавано на бащата със съдействието на социалните работници, съответно да бъде връщано на третия ден в 1600 ч. в дома на майката, както и през първите пет дни от пролетната ваканция на детето, като то бъде водено от майката отново в ДСП в 16.00 ч. последния учебен ден преди ваканцията и бъде връщано на петия ден в 16.00 ч. в дома й; бащата ще осъществява лични контакти с детето и за период от тридесет дни през лятната му ваканция, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, през който период обичайния режим на лични контакти не следва да бъде прилаган, като майката се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск, респ. на коя дата в работен ден в 16.00 ч. детето ще бъде заведено от нея в ДСП [населено място] и предадено със съдействието на социалните работници на бащата, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година, и детето следва да бъде връщано в дома на майката в 16.00 ч. на тридесетия ден от режима.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Според касаторката, съдът не е събрал необходимите доказателства, а събраните са тълкувани превратно и при напълно игнориране на част от доказателствата; съдът не е установил и обсъдил всички правнозначими обстоятелства, свързани с определяне на подходящия режим на лични отношения в конкретния случай – не са установени родителските и възпитателски качества на бащата, не са отчетени доказателствата, че поради агресията и невъздържаността си бащата не е готов да поддържа нормални и адекватни отношения с детето, да го отглежда и възпитава по начин, който да му осигурява нормално развитие във всяко отношение. Необсъдени са останали доказателствата за неовладяна агресия спрямо майката и последиците от нея върху детето, и за това, че именно той дълго време не е търсил детето и пр.; необсъдено останало, че от развода на родителите бащата не е плащал издръжка на детето и че има две присъди за неплащане на издръжка; формално са посочени две дела по ЗЗДН; анализът на показанията на социалния работник е неправилен, и по тази причина не е допуснато изготвянето на съдебно-психологическа експертиза за отношенията на детето към бащата, а социалният работник не е с психологическа компетентност. Подчертано е, че в нарушение на практиката на ВКС за задължително изготвяне на съдебно-психологическа експертиза при установяване на синдром на родителско отчуждение. Според касаторката, съдът формално е описал в решението си заявеното желание на детето при изслушването й от съда, и не е изложил аргументи в подкрепа на изводите си; съдът също така не е изложи съображения кои от показанията на свидетелите кредитира и кои не, както и какви са изводите, които прави въз основа на тях; игнорирани са показания на класния ръководител на детето, както и на психолога, работещ с детето; не е извършена преценка за достоверност на показания на роднина на бащата и на лице, осъдено за домашно насилие срещу майката и детето. Посочени са и редица факти, които не са намерили място в съображенията на съда. Акцентиран е фактът на изготвяне на съдебно-психологическите експертизи от лице, което не е вписано в списъка на вещите лица към съответния съд, като съдът не е посочил доказателства и мотиви какво налага да се назначи такова лице; освен това се твърди експертното заключение да е в противоречие с останалите становища на детските психолози по делото. Липсвали и мотиви относно правнозначимите обстоятелства, задължителни при преценката за най-добрия интерес на детето, и в тази връзка не е обсъдено доказана ли е промяна в поведението на бащата, както и каква ще е неговата грижа към детето. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, и се твърди, че решението е очевидно неправилно.
Ответникът М. С. Н., с адрес в [населено място], представляван от адв. С. Б., в отговор на касационната жалба изтъква както доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, така и за неоснователността на жалбата по същество.
Агенцията за социално подпомагане, чрез Д. А. – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ П. дава становище за законосъобразност на обжалваното въззивно решение.
За да измени решението в обжалваната му част, въззивният съд взема предвид влезли в сила присъди на бащата за неплащане на издръжка и за неизпълняване на съдебно решение за лични контакти с детето Б., наложените срещу бащата мерки по ЗЗДН – да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на майката, забрана да приближава до жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на майката за срок от 18 месеца, като за същия период той е задължен да посещава специализирани програми, наложените с друго решение по ЗЗДН мерки – да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу майката и детето, забрана да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на майката и детето за срок от 10 месеца, както и задължение да посещава специализирани програми за работа с извършители на домашно насилие, наложената на майката глоба от 200 лева по изпълнително дело за виновно неизпълнение на задължението да предаде детето на бащата на определена дата съгласно определения режим на лични отношения. Съобразени са депозираните свидетелски показания, както и изготвените социални доклади пред първата инстанция и пред въззивния съд. Взети са предвид и съдебно-психологическите експертизи на касаторката и на ответника, както и на детето, изготвени пред първата инстанция: по отношение на бащата е установен дефицит на родителския капацитет във връзка с родителското сътрудничество, въвличане на детето в конфликта между родителите, липсата на комуникация с бившата съпруга по отношение на потребностите, грижите и възпитанието на детето, както и неспособността да поддържа уважителни отношения с бившата си съпруга; по отношение на майката е установен дефицит на родителския капацитет във връзка с родителското сътрудничество, въвличането на детето в конфликта и липсата на комуникация с бившия съпруг по отношение на детето, което не би следвало да бъде ограничавано във възможността да се вижда и поддържа връзка с бащата, което е важно за правилното и психическото развитие на детето; за детето се сочи, че са налице белези на синдром на родителското отчуждение по отношение на бащата, но състоянието все още било обратимо, като е констатирана кампания за отблъскване и омаловажаване на родителя, който в момента не упражнява родителските права, автоматична подкрепа на програмиращия го родител (майката) във всички негови изявления и действия, и същевременно в дълбочината на преживяванията на детето се откривало силно напрежение поради вътрешния конфликт за отхвърляне на бащата, и детето било натоварено с мъчително за него чувство за вина. Според категоричния извод на експерта, липсата на пълноценни контакти между бащата и детето ще доведе до задълбочаване на отчуждението, а в по-късен момент възстановяването на връзката ще стане невъзможно и детето ще се почувства изоставено, което ще се отрази недобре на по-нататъшното му психическо развитие; за да се осигури правилното емоционално развитие на детето и сигурността му, е необходимо детето да не се въвлича в конфликт между възрастните, да не се поставя в ситуация да избира един от двамата родители; ограничения в контакта с другия родител винаги, когато пожелае, могат да доведат до емоционално напрежение у детето. Дадени са препоръки за поведението на родителите в интерес на детето, и е подчертано, че напрежението у детето се създава от реакцията на майката при възстановяване на срещите с бащата, и желанието на детето да не я разочарова. Въззивният съд приема, че интересът на детето налага изменение на мерките за лични отношения с неотглеждащия го родител. Основа за този извод е намерена в силно влошените отношения между родителите след развода, водените срещу бащата дела по ЗЗДН по молба на майката, воденото от бащата срещу майката изпълнително дело за осигуряване на контакти с детето, при което тези отношения се отразили изключително негативно на психиката и душевното спокойствие на детето, респективно първоначално определеният режим на лични отношения с бащата се оказал неподходящ и неефективен. Данните от експертното заключение и от социалните доклади сочат белези на синдром на родителско отчуждение към бащата като все още обратим процес, поради което е счетено за наложително вземане на мерки за възстановяване на връзката между бащата и детето. Съдът сочи, че бащата заявява желание и полага усилия да спечели отново доверието на дъщеря си, и не желае детето да се среща с него по принуда, зачита чувствата и желанията му, поради което е счетено, че той е в състояние да преосмисли и поведението си към майката при полагане на съответните усилия с цел запазване психиката и емоционалното спокойствие на детето. За формално е прието декларираното от майката желание да съдейства за възстановяване на нарушената връзка на бащата с детето, тъй като на практика тя продължава да възпрепятства срещите между тях, и показва ограничен родителски капацитет, поставяйки личните си интереси пред интересите на детето, и в тази връзка са посочени обстоятелствата около трите срещи между бащата и детето в присъствието на социален работник, като съдът заключава, че страхът на детето е базиран на отношението и реакцията на майката, която за дълъг период от време е препятствала не само срещите с бащата, но и с по-големия брат на детето. В тази връзка се посочва защо се подлагат под съмнение и не се кредитират свидетелски показания.
К. съд приема, че поставените въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се пита какви са критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя и детето, и за задължението на съда служебно да следи за интереса на детето и в тази връзка преценката му да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за постановяване на мерките за лични отношения между родителя и детето, по които въпроси се твърди, че даденото от въззивния съд разрешение е в нарушение на практиката на ВС и ВКС, изразена в ППВС № 1/1974 г., ТР № 1/2013 г., ОСГТК, решение № 26 по гр.д. № 598/2009 г., IV г.о., решение № 291 по гр.д. № 115/2012 г., III г.о. В сочената съдебна практика последователно се съблюдават принципите, дадени в цитираното ППВС – служебно се следи от страна на съда за запазване на всестранните интереси (в цялата им съвкупност) на децата по тяхното отглеждане и възпитание с оглед правилното им изграждане като личности, а мерките се съобразяват с особеностите на всеки конкретен случай. Обстоятелствата, имащи значение за определяне на мерките по отношение на децата, са примерно и неизчерпателно изброени от ВС. ВКС подчертава, че личните отношения между родителите и децата трябва да бъдат определени така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като определените мерки да не стават допълнителен източник за недоразумения и спор между родителите. Освен това мерките трябва да обезпечават колкото е възможно по-широк контакт на детето с родителя, който не упражнява родителските права, освен ако поведението му не поставя детето в опасност. Разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК има предвид нови обстоятелства, настъпили след постановяване на предходните мерки и променили съществено обстановката и начина на отглеждане на детето, влошили ги така, че с оглед интересите на детето се налага изменение на взетите мерки и предписване на нови. В процесния случай въззивният съд е процедирал именно по посочения начин. Невярно се твърди от касаторката, че в решението липсва анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства, както и какви мерки са в интерес на детето, както и че съдът се е предоверил на заявеното на думи желание на бащата. За да формира изводите си за подходящите мерки за лични отношения между бащата и детето, съдът е съобразил всички установени по делото обстоятелства, включително и сведения от социални работници и експертни заключения. Недаването вяра на свидетелски показания в полза на твърденията на касаторката не е равнозначно на необсъждане на относимите и установени по спора обстоятелства. Подробно са анализирани данните за проведените срещи между бащата и детето в социалната служба, както и причините за вариациите в поведението на детето при тези срещи; взето е предвид явно изразеното желание на бащата да се съобрази с душевния комфорт на детето; дългият период на липса на каквито и да било отношения помежду им е дал основание на съда да разпореди етап на възстановяване на близостта между бащата и детето, и то в присъствие на социален работник, едва след което да се даде възможност за по-дълговременно общуване. Ето защо поставеният въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване.
На второ място се поставя въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди всички факти и обстоятелства относно правнорелевантните факти по делото, които имат отношение към интереса на детето, за който интерес той следи служебно, както и за задължението на въззивния съд, при наличието на данни за родителско отчуждение, да изслуша вещо лице психолог, по който въпрос според касаторката е допуснато нарушение на практиката на ВКС, изразена в решение № 111 по гр.д. № 4185/2017 г., IV г.о. По първата част на въпроса са относими дадените по-горе съображения, а във втората си част въпросът не е обуславящ изхода на спора, доколкото по настоящото дело е изслушано вещо лице психолог. В обосновката на въпроса си касаторката не е заявила противното, а е изложила аргументи за неправилност на изводите на вещото лице. Необходимо е още да се отбележи, че касаторката невярно твърди, че съдът не се е съобразил с експертното заключение в препоръката му детето на този етап да не бъде принуждавано към по-чести и продължителни контакти, докато емоционалната връзка с бащата не укрепне достатъчно, след като съдът е дал предписание за поетапно интензифициране на контактите между бащата и детето именно с оглед горните съображения.
Накрая се пита какви са критериите за назначаване на изготвянето на съдебно-психологическа експертиза от специалист, който не е включен в съответния списък на вещите лица. По този въпрос не се налага допускане на касационното обжалване. Твърдението е по същината си за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По делото обаче, извън оплакването в касационната жалба, не се открива каквото и да е позоваване от страна на касаторката на допуснато от съда нарушение в горния смисъл. Съответният експерт е посочен от съда в открито съдебно заседание в присъствие на двете страни по спора, заключението му в частите му по отношение на бащата, майката и детето, е прието от съда, без да се изложат възражения от страна на касаторката, и то да бъде оспорено. Оплакване в този смисъл не е заявено и с въззивната й жалба. Едва в откритото съдебно заседание от 23.01.2019 г. е заявено от процесуалния представител на касаторката, че вещото лице, изготвило експертизата в първата инстанция, не отговаря на изискванията на Наредба № 2 от 26.10.2011 г. за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, включително и за заплащането на разходите на лечебните заведения; в следващото открито съдебно заседание съдът е приел, че искането за назначаване на нова съдебна експертиза е неоснователно, защото при изслушването и приемането на експертното заключение в първата инстанция страните не са възразили относно компетентността на вещото лице. При това положение следва да се приеме, че изрично поставеният въпрос не е обуславящ изхода на спора, поради което не налага допускане на касационното обжалване.
Накрая, неоснователно е твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение. Аргументирането на твърдението е отново свързано с отказа да се извърши нова психологическа експертиза с вещо лице, включено в списъка на вещите лица към съответния съд, както и с твърдението, че експертизата е извършена от лице без установена психологическа компетентност, липса на анализ на събраните по делото доказателства, довело до липса на преценка на интереса на детето, несъществено изменение на режима на личните контакти. Соченото не разкрива хипотезите на очевидна неправилност: законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Изложените съображения в случая са за порок на въззивното решение, обхванат от хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК, но основанието по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК предполага неправилността да е съществена до степен, че да може да се установи от съда несъмнено, непосредствено от мотивите на въззивния съдебен акт, без да е необходимо да се преценяват както съображения на плоскостта на чл. 281, т. 3 ГПК, така и на доказателствата по делото или процесуалните действия на страните и съда.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на сторените от него разноски от 800 лева по договор за правна защита и съдействие за изготвяне на отговор на касационната жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 593 от 8 май 2019 г., постановено по в.гр.д. № 2550/2018 г. по описа на окръжни съд в [населено място].
ОСЪЖДА Т. Г. С., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на М. С. Н., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 800,00 (осемстотин) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: