О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 20
София, 15.01.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и четиринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 7801 /2013 година , и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
Образувано по частна жалба вх. Nо 6842/27.09.2013 година на Е. А. Х. , С. А. Х. и А. А. В. , и трите от [населено място] с искане да се отмени Определение Nо 623 от 09. 09. 2013 година по в.гр.д. Nо 477/2013 година на ОС- Пазарджик , с което е върната касационна жалба вх. Nо 6061/20.08.2013 год. срещу Решение Nо 353/ 18.07.2013 год. по гр.в.д. Nо 477/2013 год. , като процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като не са взети предвид представените с касационната жалба нови данъчни оценки на имотите , сочещи цена на иска над 5000 лв.
В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по делото- К. Ц. от [населено място] , чрез адв.С. Ч.- АК П. , с който се поддържа , че частната жалба е неоснователна. Поддържа се , че цената на заявените искове по чл. 124 ал.1 ГПК е определена по правилата на чл. 69 ал.1 т.4 ГПК , на база на представени доказателства пред първата инстанция.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия , намира :
Производството по чл. 274 ал. 2 ГПК е процесуално допустимо, частната жалба е подадена в срок и е насочена срещу обжалваем съдебен акт.
С обжалваното определение , в рамките на администриране на подадената касационна жалба вх. Nо 6061/20.08.2013 год. срещу Решение Nо 353/ 18.07.2013 год. по гр.в. д. Nо 477/2013 год. на ОС-Пазарджик при проверка за допустимост на касационното производство, инициирано с посочената касационна жалба ,администриращия съд е приел същата за процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК констатирайки , че цената на заявените искове за защита правото на собственост съответно на всеки един от двата недвижими имота , предмет на спора е с цена на иска под установения от законодателя праг на допустима обжалваемост на въззивните решения по граждански дела от 5000 лв.
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК редакция , приета с изменението с ДВ. бр. 100/2010 год., е приложена според точния смисъл на закона .
Разпоредбата на закона е формулирана императивно и сочи , че не подлежат на касационно обжалване въззивни решения с цена на иска до 5000 лв./ пет хиляди лева/.
Законовото определение на термина цена на иска се регламентира от чл. 68 ГПК- това е паричната оценка на предмета на делото. Според чл.69 т.2 ГПК размерът на цената по исковете за собственост и други вещни права върху имот се определя от данъчната оценка на имота, и само и доколкото няма такава- от пазарната стойност на имота.
Цената на иска за защита правото на собственост на процесните имоти – земеделски имот с площ от 6 256 кв.м. , означен като имот пл. Nо 170002 по КВС землището на [населено място] , [община] и ливада с площ от 5 565 кв.м., означен като имот пл. Nо 170003 по КВС землището на [населено място] , [община] , съгласно Удостоверение за данъчна оценка от 20.09.2012 год. , на л. 31 производство РС , установява , че данъчната оценка на първия имот е 118.40 лв. , а на втория- 38. 20 лв. като според правилото на чл. 69 ал.1 т.2 ГПК, тъй като няма и не може да има спор че това са вещни оценяеми искове, именно данъчната оценка е критерий за цената на иска.
С ТР Nо 8/2012 год.с на ОСГК на ВКС се прие, че „цената на вещните искове – за собственост и защита на всяко вещно право се определя от данъчната оценка респ. от пазарната ако няма данъчна- т.е. по правилата на чл. 69 ал.1 т.2 ГПК”, т.е. касае се до оценяемо право, като начина му се дефинира по законодателя по един императивен начин.
При данните по делото , обоснован е извода на администриращият съд ,че искът за собственост по естеството си касае две отделни, самостоятелни иска по чл. 124 ал.1 ГПК, като всеки един от тези искове , съобразно на данните по делото, е с цена под 5000 лв. .Обжалваното определение е законосъобразно . Прилагайки закона според точния му смисъл и съобразно задължителната съдебна практика администриращият орган е приел, че с оглед цената на заявените искове касационното обжалване е недопустимо , ограничено от прага на чл. 280 ал.2 ГПК.
Представените с касационната жалба частни експертни оценки не могат да променят констатацията на администриращия съд относно цената на иск, тъй като законът е приложен и според цитираната задължително приложима съдебна практика.
По изложените съображения , състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 623 от 09. 09. 2013 година по в.гр.д. Nо 477/2013 година на ОС- Пазарджик , с което е върната касационна жалба вх. Nо 6061/20.08.2013 год. срещу Решение Nо 353/ 18.07.2013 год. по гр.в.д. Nо 477/2013 год., като процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :