1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
гр. София, 16.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело № 953 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма]- [населено място] чрез процесуалния му пълномощник срещу определение № 12 273 от 24.07.2012 г. по ч.гр.дело №9961 /2012г. на СГС, с което се потвърждава разпореждане от 23.01.2012 г. на СРС по ч.гр.д. №48 374 /11, с което е постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ал.1 от ГПК за сумата от 100 000 лева срещу „Б. П. П. от [населено място].
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение.
Ответникът по частната касационна жалба в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че от страна на жалбоподателя е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК . Същото не е отговаряло на законовите изисквания на чл. 410 ал.2 от ГПК, досежно своето съдържание: липсва изложение на обстоятелствата, на които се основава твърдяното вземане. З. е посочил само клаузата от предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен между страните на 20.09.2007 г. , предвиждаща неустойка за неизпълнение за всяка една от страните, при положение, че не изпълни своите задължения по договора, без в заявлението да се посочи кои точно от тях се имат в предвид. Ето защо и доколкото липсва законова правна възможност в заповедното производство за отстраняване нередовностите на заявлението, то съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая релевантният за спора въпрос, следва да се конкретизира от съда, на базата на изложените от жалбоподателя три въпроса, като се сведе до редовността на съдържанието на заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК.
Твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото като основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
По така конкретизирания правен въпрос вече е налице константна практика на ВКС, с която е преодоляно съществуващото противоречиво решаване на обуславящия въпрос от съдилищата в периода непосредствено след въвеждането с новия ГПК от 2007 г. на института на заповедното производство като част от българското гражданско процесуалното право. Така в Определение № 844/28.10.2010 г. по ч.т.д. № 731/2010 г. на ВКС, ТК, 2-ро т.о. , както и в цитираните в него множество съдебни актове на върховната касационна инстанция се застъпва категоричното становище, че в заявлението по чл.410 ал.2 ГПК заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане като посочи фактическите обстоятелства на неговото възникване, съществуване и изискуемост в степен осигуряваща яснота за съда относно спорното право и гарантираща в един по-късен момент правото на защита на длъжника чрез подаване на възражение срещу заповедта. В случая в самото заявление се сочи източника на възникване /клауза за неустойка/, но не и за настъпване на изискуемостта, според договореното в клаузата на чл.5 от договора. Липсата на изложение на тези обстоятелства в самото заявление по чл.410 ал.2 от ГПК не се отстранява подобно на нередовностите на исковата молба, а води до отказ от страна на сезирания съд да издаде желаната заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
От всичко изложено следва, че няма основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, тъй като в обжалвания акт обуславящият правен въпрос е разрешен в унисон с цитираната константна практика на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 12 273 от 24.07.2012 г. по ч.гр.дело №9961 /2012г. на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.