О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 16.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове ДРАГОМИР ДРАГНЕВ:
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Томов
ч. гр. дело №5232/2016 г , като взе предвид следното :
Производството е образувано по частна жалба на Р. И. С. от [населено място] срещу определение № 3366 от 07.10.2016г по ч.гр.д. № 3927/2016г на Софийски апелативен съд , с която е оставена без разглеждане негова частна жалба вх.№110 6900 от 29.10.2015г , като постъпила срещу неподлежащо на обжалване разпореждане с дата 16.10.2015г , обективирано върху негова молба №122521/12.10.2015г , постъпила по ч.гр.д №11277/2013г на СГС , както и предвид недопустимо обжалване с частната жалба на писмо изх.№21482 от 20.10.2015г , с което делото (гр.д №18732/2013г на СРС ,заедно с ч. гр.д №11277/2013г) е върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствени действия .
В частната жалбата се поддържа , че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно .Относно писмото, искането на жалбоподателя е било то да се обяви за нищожно ,а искането му е да се отмени разпореждането за изпращане на детото на СРС ,което е правораздавателна дейност ,противно на приетото с обжалваното определение . Връщането на делото е неправилно , тъй като СГС не е изпълнил предписани от ВКС действия по ч. гр.д №11277/2013г. Като порочно жалбоподателят оспорва и възприемането на разпореждането от 16.10.2015г като констатация , а не като преграждащ акт. Не е възможно да се разпорежда констатация , констатацията всъщност разпорежда последствия – на практика се пректява. Не е отчетено ,че предишни решения противоречат на други , че са нищожни постановените по частни дела пред СГС и ВКС определения ,което се отнася и за определение №14/30.01.2015г по ч.гр.д №3/2015г на ВКС. Съдът е следвало служебно да направи проверка за нищожност .Претендира разноски.
Върховен касационен съд , състав на ІІІ г.о, намира частната касационната жалба за процесуално допустима по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК .
По същество частната жалба е неоснователна .
Обжалваното определение № 3366 от 07.10.2016г по ч.гр.д. № 3927/2016г на Софийски апелативен съд е съдебен акт, произнесен по допустимостта на постъпила частна жалба ,който въпрос – за допустимостта от обжалване , е предмет на служебна проверка и преценка. Обжалваното определение е законосъобразно, тъй като законовите норми, регламентиращи допустимостта на обжалване по реда на гл.ХХІ (чл. 274 и сл.) ГПК са приложени съответно . Съответен да данните по делото е изводът на Софийски апелативен съд , че разпореждането от 16.10.2015г на съдия-докладчика по ч.гр.д №11277/2013г на СГС не е преграждащо по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК. С него се констатира приключване на делото , образувано по друга ,също недопустима и оставена без разглеждане частна жалба, след което е постъпила и процесната молба вх.№122521/12.10.2015г на жалбоподателя Р. С.. Производството е приключило предвид наличието на постановено и влязло в сила преграждащо определение по допустимостта , с което е изчерпан и предмета му . Това е постановеното по ч.гр.д №11277/2013г на СГС определение №17547 от 30.09.2013г , влязло в сила съгласно определение №14/30.01.2015г по ч. гр.д №3/2015г на ВКС ІІ г.о ,произнесъл се като втора инстанция съгласно 274 ал.2 ГПК . Актовете са постановени от компетентен съд по установения ред и не са нищожни ,както жалбоподателят счита. Служебно задължение на СГС в случая е да върне делото на първостепенния съд за продължаване на исковото производство (чл. 277 ГПК),а действията по движение на делото в тази връзка са необжалваеми с частна жалба , тъй като съответно на закона е да се зачита силата на съдебните актове (чл. 278,ал.4, във вр. чл. 297 ГПК) и нито СГС , нито САС като втора инстанция е следвало да предприемат нещо друго,по повод постъпилата молба от 12.10.2015г на жалбоподателя С..С оставената без разглеждане понастоящем частна жалба,както и при значителен брой други подадени частни жалби на страната по делото,са били атакувани необжалваеми разпореждания и действия на съдилищата , а не определения или разпореждания (чл.279ГПК) с преграждащ характер , съгл. чл. 274 ал.1 т.1 ГПК и не от категорията съдебни актове, за които със закон е предвидено обжалване , като императивно условие по чл. 274 ал.1 т.2 ГПК. Тези жалби са оставени без разглеждане , като при допустимото по реда на чл.274, ал.2 ГПК обжалване на съответните актове,частните жалби са разглеждани и оставяни без уважение, като между множеството постановени актове от състави ВКС в тази връзка , няма никакво противоречие. Съответни на закона и служебните му задължения са изложените от състава на Софийски апелативен съд съображения, който в обжалваното определение е бил длъжен да прецени допустимостта на частната жалба , с която е сезиран , което е и сторил.Предмет на проверка в настоящето производство е въпросът допустима ли е била тя и правилно ли е оставена без разглеждане.
Процесуалният закон не предвижда обжалване на всички определения и разпореждания .Производство по обжалване с частна жалба по същество може да се развие само тогава ,когато законът го предвижда като самостоятелен способ за инстанционна проверка.
Разноски на жалбоподателя не се следват и не се присъждат , тъй като частната му жалба е неоснователна .
По изложените съображения Върховен касационен съд,състав на ІІІг.о
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя в сила определение № 3366 от 07.10.2016г по ч.гр.д. № 3927/2016г на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.