3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
С., 16,01, 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 1990 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по съвместната частна касационна жалба с вх. № 9807 от 4.VІІ.2016 г. на [фирма]-С., [фирма]-С. и Етажната собственост на сграда със смесено предназначение „А.” в [населено място], [улица] /представлявана от управителя й/, подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 786 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 1.ІІІ.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 771/2016 г., с което, след отменяване на първоинстанционното определение на СГС относно цената на исковете /означено като „разпореждане”/ – на основание чл. 70, ал. 1-във вр. чл. 69, ал. 1, т.т. 4 и 5 ГПК – е била определена цена на всеки от предявените искове за нищожност на договор от 2.ХІ.2009 г. за поддръжка и управление на общи части към жилищни секции „А”, „Б” и „Г” в ЕС „А.”, сключен с първия от настоящите трима частни касатори, в размер на 98 507.52 лв. (деветдесет и осем хиляди петстотин и седем лева и петдесет и две стотинки), докато цената на всеки от предявените искове за нищожност на договор от същата дата, но с предмет поддръжка на общи части към офисни и търговски секции в ЕС „А.”, сключен с втория от настоящите трима части касатори, е била определена в размер на 156 297.12 лв. (сто петдесет и шест хиляди двеста деветдесет и седем лева и дванадесет стотинки).
Оплакванията на тримата частни касатори /ответници по установителни искове за нищожност с правно основание по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД/ са за постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира отменяването му, „ведно с всички законни последици от това”. Инвокиран е довод, че повторното повдигане на въпрос за цената на исковете, след като вече имало „влязъл в сила съдебен акт за тази цена”, е недопустимо.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК тримата частни касатори обосновават приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 24/28.І.2010 г. на І-во г.о. по гр. д № 4744/08 г., по процесуалноправния въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да постанови определението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след преценка на доводите на страните?” Отделно от това, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявали въпросите: 1./ Ако по делото цената на иска е определена в пр-во по родовата подсъдност с влязъл в сила /и поради това необжалваем/ съдебен акт, възможно ли е страна в процеса да повдига въпроса за цената на иска след това?”; 2./ „Законово допустимо ли е съдът да тълкува разширително нормата на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК извън случаите на договор за наем, респ. договор за лизинг или договор за аренда, като я прилага по договор за поръчка с периодично изпълнение?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК четиримата ответници по касация Б.” О., В. И. К., И. В. К. и Р. Вл. К. – първото със седалище, а останалите трима с адреси в [населено място], писмено са възразили чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК както по процесуалната допустимост на самата съвместна частна касационна жалба, така и по допустимостта на касационния контрол въобще, а също и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение досежно цената на исковете, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна /въззиваема/ страна в частното въззивно производство пред САС – вкл. по арг. от текста на чл. 23, ал. 1, т. 5 ЗУЕС за последния от тримата частни касатори, настоящата съвместна частна касационна жалба на [фирма]-С., [фирма]-С. и Етажната собственост на сграда със смесено предназначение „А.” в [населено място], [улица], ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Констатирано е било в мотивите към атакуваното определение на САС, че в процесния случай първостепенният съд /СГС/ „наред с указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба, служебно е определил по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК цена на предявените искове в размер на 295 522.56 лв. /за всеки иск за нищожност на договора, сключен с първия ответник/ и на 468 891.36 лв. /за всеки иск за нищожност на договора, сключен с втория ответник/”. С атакуваното в настоящето пр-во въззивно определение горепосочените цени на исковете са били намалени трикратно: на 98 507.52 лв. и съответно – на 156 297.12 лв. Съгласно чл. 70, ал. 2 ГПК само определението на съд, „с което се увеличава цената на иска”, подлежи на обжалване с частна жалба. Ето защо, per argumentum a contrario, не следва да подлежи на инстанционен контрол пред ВКС определението на въззивната инстанция, с което определената от първостепенния съд цена на иска се намалява.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ съвместната частна касационна жалба /с вх. № 9807 от 4.VІІ.2016 г./ на [фирма]-С., [фирма]-С. и Етажната собственост на сграда със смесено предназначение „А.” в [населено място], [улица] – представлявана от управителя й, подадена срещу определение № 786 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 1.ІІІ.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 771/2016 г. по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 1990 по описа за 2016 г.