Определение №20 от 16.1.2020 по ч.пр. дело №2263/2263 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 20
София, 16.01.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…..…………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2263 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по три частни жалби, подадени против определение № 284 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 29.VІ.2018 г., постановено по т. д. № 675/2017 г., с което е било изменено /но всъщност – допълнено/ предходно определение № 103/6.ІІІ.2018 г. по същото дело, като в резултат ищцовото „Термо Проект Комерсиал” ООД е било осъдено да заплати на ответниците по неговата отхвърлена частна жалба „Сирком Плюс” ООД, С. П. К. и Р. В. В., сума в размер на 200 лв. (двеста лева) общо за тези три лица, представляваща изплатено от тях адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Първата частна жалба, с вх. № 5978/11.VІІ.2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, е подадена от „Сирком Плюс” ООД, втората- с вх. № 5979/11.VІІ.2018 г. по описа на същия въззивен съд, е от С. П. К., а третата – с вх. № 5980/11.VІІ.2018 г., е с подател Р. В. В..
Поддържа се и в трите частни жалби общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение на въззивния съд, постановено в производството по чл. 78, ал. 3 и 5 ГПК. Поради това от страна на тримата частни жалбоподатели се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт за разноските от настоящата инстанция, с който – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – на всеки един от тримата да бъдела присъдена сума в размер на 200 лв. или общо 600 лв. (шестстотин лева).
По реда на чл. 275, ал. 1 ГПК ответните по тези три частни жалби „Барс`21” ООД и „Сирком” ООД са изразили чрез своите процесуални представители по пълномощие становището, че релевираното общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакувания съдебен акт по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК е основателно и затова те ще следва да бъдат уважени, като на всеки от подателите им се присъдят разноски в размер на по 200 лв. (двеста лева) или общо – 600 лв. (шестстотин лева).
По реда на чл. 275, ал. 1 ГПК ищцовото „Термо Проект Комерсиал” ООД, сега в качеството му на ответник по трите частни жалби, писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие по основателността на бланкетното оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение на Пловдивски апелативен съд, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи, че в процесния случай ставало въпрос за изготвяне на писмен отговор по частна жалба, „изходящ от един и същ адвокат, действащ в качеството на пълномощник на свързани лица, като единствената разлика в съдържанието на текста е в имената на тези лица”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадени от надлежни страни в прекратеното първоинстанционно исково производство, всяка от трите частни жалби ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледани съвместно по същество, тези частни жалби са основателни.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7ожт наредба № `1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тези, които се дължат в производствата по частни жалби са 1/3 от минималния размер за една инстанция – „според предмета на делото и интереса на страната”, но не по-малко от предвиденото в чл. 11 от същата наредба, където за изготвянето на частни жалби минималният адвокатски хонорар е фиксиран на 200 лв. (двеста лева). Следователно атакуваното определение на въззивния съд се явява незаконосъобразно: като постановено в нарушение на материалния закон. В тази връзка не може да бъде споделена и аргументацията на Пловдивския апелативен съд по направеното от ответната по частните страна възражение по чл.78, ал. 5 ГПК, а именно че следвало да се присъди адвокатско възнаграждение „в редуциран размер – от 600 лв. на 200 лв.”, понеже се касаело за писмени отговори на настоящите трима частни жалбоподатели, които били с еднотипно съдържание, а единствената разлика била само в имената на лицата, имащи при това „статута на свързани лица по смисъла на закона”, което пък „напълно съответствало на фактическата и правна сложност на това дело”, вкл. „с цялата условност на това понятие в конкретния случай”.
Преди каквато и да е преценка за действителната правна и фактическа сложност на делото – по повод направеното от ответното по частните жалби „Термо Проект Комерсиал” ООД възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, въззивната инстанция е била длъжна да съобрази какъв точно е минималният размер на този хонорар по горепосочената наредба, ръководейки се не от друго, а от предмета на делото и, оттам – от материалния интерес на страната. На отделно взетата страна по делото. Ето защо, при съобразяване точния разум на текста на чл. 7, ал. 1, т. 7, в неговата систематична връзка с нормата на чл. 11 от същата наредба, Пловдивският апелативен съд е могъл да достигне до единствено възможния извод, че критерият „свързани лица” /по см. на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ/ в случая е ирелевантен за преценката относно този минимален размер, а материалният интерес на настоящите трима частни жалбоподатели представлява равностойността на 960 лв. за всеки един от тях, тъй като реално това е бил и предметът на частното производство по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК.

Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 284 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 29.VІ.2018 г., постановено по т. д. № 675/2017 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
О СЪ Ж Д А ищцовото „Термо Проект Комерсиал” ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на „Сирком Плюс” ООД /ЕИК / със седалище и адрес на управление в [населено място], СУМА в размер на 200 лв. (двеста лева).
О С Ъ Ж Д А ищцовото „Термо Проект Комерсиал” ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на С. П. К., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица], ет. VІ, ап. № 1, СУМА в размер на 200 лв. (двеста лева).
О С Ъ Ж Д А ищцовото „Термо Проект Комерсиал” ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] –НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на Р. В. В., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [община], област П., [улица], СУМА в размер на 200 лв. (двеста лева).
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1
2

Scroll to Top