О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 19 февруари 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
ЦветинкаПашкунова
изслуша докладваното от съдия Ф. Пенева
н д № 72 по описа на ВКС за 2010 година
Касационното производство е по реда на чл. 351 ал. 5 НПК.
Двамата жалбоподатели – Г. Г. и С. С. , са подали касационна жалба срещу въззивно решение № 293/16.10.2009 година на Варненския окръжен съд по в н о х д № 878/2009 година, с което е изменена само по основание оправдателната присъда спрямо Т. П. и е отменена оправдателната присъда спрямо Р. П. На основание чл. 24 ал. 1, т. 4 НПК, спрямо последната наказателното производство е прекратена, тъй като е починала.
В останалата, гражданско-осъдителната част, с която поради оправдаването на подсъдимите гражданските искове са били отхвърлени, като неоснователни, присъдата на първоинстанционния съд била потвърдена. В решението си въззивният съд изрично посочил, че решението му е окончателно и не подлежи на обжалване.
Жалбоподателите, въпреки това, сезирали Върховния касационен съд, чрез Варненския окръжен съд, с цитираната жалба, която по реда на чл. 351 ал. 4, т. 3 НПК, докладчикът по делото върнал, поради това, че решението не подлежи на касационен контрол.
Срещу съдебния акт, с който е върната касационната жалбата, двамата подали разглежданата в настоящето производство частна жалба, с искане за отмяната му и допускане на касационната жалба до разглеждане по същество от касационен състав. Аргументите за това искане са сведени основно до аргументи, че в случая, следва да се приложи касационното обжалване по реда на ГПК.
Прокурорът от ВКП е дал писмено заключение, че Варненският окръжен съд законосъобразно е върнал касационната жалби и искането за отмяна на това действие по администрирането на жалбата, е неоснователно. Изложил е аргументи с позоваване на чл. 346 НПК, че съдебният акт на въззивнната инстанция, когато той е на окръжен съд не подлежи на касационен контрол, тъй като въззивното производство е приключило с решение, а не с нова присъда.
За да се произнесе, Върховният касационен съд, съобрази следното:
Жалбата подадена от конституирания като граждански ищец и частен обвинител Г. Г. е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Настоящият състав намира, че частната жалбата срещу връщането на касационната жалба, по отношение на втората жалбоподателка – С. С. е процесуално недопустима поради това, че първоинстанционният съд е отказал да приеме за разглеждане граждански иск от същата, както и да я конституира като частен обвинител. Следователно, тя не е страна в наказателното производство и не е активно легитимирана да предяви както жалба срещу решението на въззивния съд, постановено в същото производство, така и частна жалба срещу връщането й.
По отношение на тази жалбоподателка образуваното касационно производство следва са се прекрати.
По жалбата на Г.
На първо място жалбата срещу връщането на касационната жалба законосъобразно е била върната от въззивния съд, по съображенията изложени в становището на прокурора.
На второ място, твърденията на първия жалбоподател, като гражданския ищец, че има право по реда на ГПК на касационно обжалване са неоснователни, поради следното: В наказателния процес може да се приеме за съвместно разглеждане граждански иск само за вредите от престъпление, насочен срещу подсъдимия, защото той носи гражданска отговорност за възстановяване на вредите на деликтно основание. Процесуално недопустимо е в наказателния процес да бъде разглеждан граждански иск на договорно основание. Именно поради това с влизането в сила на наказателната част на въззивното решение, цитирано по-горе, е отпаднало непозволеното увреждане като основанието за разглеждане на гражданския иск в наказателния процес. В случая, аргумент, че производството не следва да продължи по реда на ГПК /тук не следва да се обсъждат правилата за касационна проверка на съдебните решения по новия ГПК, в сила от 1.03.2008 година/ може да се почерпи и от нормата на чл. 300 от ГПК /чл. 222 ГПК /отм.// Този член третира въпроса за силата и значението на присъдата за съдебното решение, когато гражданският съд решава въпроса с гражданските последици от престъплението. Гражданско процесуалният кодекс определя в този случай като задължителна за гражданския съд присъдата /влязла в сила, както е в настоящия случай/ на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Този принцип от гражданското съдопроизводство важи и за наказателния процес, когато в него е приет за съвместно разглеждане граждански иск. Поради изложеното, настоящият състав намира, че разпореждането с което е върната касационната жалба на Г. Г. на основание чл. 351 ал. 4, т. 3 НПК е законосъобразно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. С. срещу разпореждане от 22.12. 2009 година на Варненския окръжен съд за връщане на касационна жалба срещу въззивно решение № 293/16.10.2009 година. по в н о х д № 878/2009 година и ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част.
ОСТАВЯ В СИЛА същото разпореждане на Варненския окръжен съд за връщане на касационната жалба подадена от Г. Г. срещу въззивно решение № 293/16.10.2009 година. по в н о х д № 878/2009 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: