2
решение по гр.д.№ 280 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
[населено място], 21.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 280 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. С. срещу решение № 110 от 24.04.2009 г. на Л. окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 186 от 2008 г., с което е обезсилено решение № 194 от 05.05.2005 г. по гр.д.№ 204 от 2002 г. на Т. районен съд и е прекратено като недопустимо производството по предявения от М. С. С. срещу Ц. И. Д., К. И. Ч., М. Х. Д., И. И. Д. и Х. И. Д. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за установяване, че към момента на внасяне в ТКЗС наследодателят на ищеца С. С. С. е бил собственик на нива, находяща се в землището на[населено място], м.”Р. лъка”, заснета под № 070106 по картата на землището при граници: от две страни негови имоти, имот на Н. Н. Г., път и дере.
В касационната жалба се твърди, че решението на Л. окръжен съд е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците по жалбата Ц. И. Д., К. И. Ч., М. Х. Д., И. И. Д. и Х. И. Д. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на гражданска колегия, като разгледа жалбата в рамките на наведените основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу въззивно решение за обезсилване на първоинстанционно решение и за прекратяване на делото, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 955 от 28.10.2010 г. на ВКС, Първо г.о. по настоящото дело.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /дали спор за материално право за точното местоположение на границата между два земеделски имота може да се реши в административното производство по чл.18д, ал.8 и 9 от ППЗСПЗЗ или по чл.26 от ППЗСПЗЗ или следва да се проведе исково гражданско производство по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ/ настоящият състав на ВКС счита за правилна практиката, обективирана в следните решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от новия ГПК и като такива задължителни за страните и съдилищата в страната: решение № 134 от 07.04.2010 г. по гр.д.№ 813 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 288 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1145 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 526 от 11.06.2010 г. по гр.д.№ 1032 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 853 от 06.01.2011 г. по гр.д.№ 1287 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. Както е прието в тези решения, когато възстановяването на собствеността върху земеделски имот се извършва в стари реални граници, възстановените имоти следва да съответстват по площ, категория, граници и местоположение на внесените в ТКЗС. Спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е налице не само в случаите, когато различни лица претендират, че са собственици на определен имот към момента на обобществяването му, но и когато се претендира възстановяване на собственост на различни имоти в стари реални граници, но се спори за тяхното точно местоположение. В този случай искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е единствения способ да се установи имотът на коя от страните е имал местоположение, съответстващо на процесния имот. Предявяването на такъв иск е допустимо и при наличие на необжалван план на възстановените имоти, тъй като поправката на явна фактическа грешка в този план може да се извърши само след разрешаване на спора за материално право, което е изрично предвидено в чл.26, ал.14, изр.2 от ППЗСПЗЗ. И тук важи общият принцип, че влязъл в сила план, който съдържа непълноти и грешки, свързани със спор за материално право, може да бъде изменен по административен ред едва след като имущественият спор бъде разрешен в исково производство с участието на двете спорещи страни. Тоест, спорът за границите между два земеделски имота по същество е спор относно това кой е бил собственик на спорната част от имота към момента на неговото обобществяване и поради това този спор следва да се разреши в гражданско производство по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, а не в административно производство по обжалване на решенията на поземлената комисия или за изменение на влязлата в сила карта на възстановената собственост.
С оглед това разрешение на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение, в което е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото, като е прието, че съществуващият спор за определяне на точното местоположение и границите на имотите, възстановени на ищеца и на ответниците, следва да се разреши в административното производство по чл.18д, ал.8 и ал.9 от ППЗСПЗЗ или чрез искане за преработване на влязлата в сила и одобрена карта на съществуващите или възстановими стари реални граници на земеделските земи /чл.26 от ППЗСПЗЗ/ и че този административен ред изключва възможността за защита по общия исков ред на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, е неправилно. Като такова това решение следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на Л. окръжен съд за постановяване на решение по съществото на спора.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 110 от 24.04.2009 г. на Л. окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 186 от 2008 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Л. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.