6
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1005/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
гр.София, 23.01.2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1005/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалните му представители адвокатите З.З. от САК и Ст.Иванова от АК-В. срещу решението на Софийски апелативен съд № 1280/13.07.2012 год., постановено по т.дело № 4474/2011 год. С това решение е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 491/10.02.2010 год., поправено на основание чл.247, ал.1 ГПК с решение от 28.09.2011 год., постановено по гр.дело № 2553/2008 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу Българската държава, представлявана от Министъра на финансите, частичен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за възстановяване на сумата 807 698,73 лева /част от 2 000 000 лева/, представляваща платени по сметката на ГУ”Митници” суми в размер на 2% от реализирания стокооборот на негови търговски обекти /безмитни магазини/, находящи се в зоната на ГКПП-„К.”,, „Логодаж” и „В.-фериботи” за периода м.май-м.октомври 2003 год. и м.юни-м.октомври 2004 год. на основание пар.26 от ЗИД на Закона за акцизите.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и приложил материалния закон, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че заплащането на процесните отчисления в размер на 2% по пар.26 от ЗИД на ЗА е ограничено по време – само в рамките на 10 месеца и не може да бъде удължавано с договори или наредби на изпълнителната власт, включително и на Министерство на финансите/МФ/.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК инкорпорирано в касационната жалба, касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставени процесуални и материалноправни въпроси, които според касатора са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, а доколкото ВКС приеме, че по повдигнатите въпроси съществува съдебна практика – налице е потребност от промяна на тази практика, позовавайки се на приложеното към жалбата решение на СГС от 01.12.2011 год., за което липсват данни, че е влязло в законна сила.
В отговора на касационната жалба Министърът на финансите изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по поставените въпроси е налице трайноустановена от съдилищата съдебна практика, позовавайки се на приложените към жалбата многобройни съдебни актове, постановени от СГС, САС, ВКС и ВАС по идентични казуси.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е потвърдил поправеното по реда на чл.247 ГПК първоинстанционно решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор частичен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за възстановяване като недължимо платени на основание пар.26 от Закона за акцизите по сметката на ГУ”Митници” суми /807 698,73 лева от общия размер 2 000 000 лева/, представляващи 2% от реализирания от ищцовото дружество стокооборот на негови търговски обекти/безмитни магазини/, намиращи се в зоната на ГКПП-„К.”, „Логодаж” и „В.-фериботи”. По делото е безспорно установено, че ищецът е заварен безмитен оператор на търговски обекти за безмитна търговия на посочените гранични пунктове и е извършвал дейността си въз основа на дадени разрешения от МФ и сключени договори с ГУ”Митници” /последните от 14.08.1998 год. със срок на действие до 02.12.2001 год./ срещу поето задължение да отчислява ежемесечно във валута определен процент от реализирания стокооборот в магазините, които суми да се внасят по сметка на ГУ”Митници”. Безспорно е също, че с пар.26 от ЗИД на ЗА /ДВ, бр.110/21.12.2001 год. – в сила от 01.01.2002 год./ е дадена възможност на лицата, получили разрешение, да извършват безмитна търговия до изтичането на срока на договора, удължен с 10 месеца, като правят ежемесечни отчисления в размер на 2% от реализирания стокооборот. С последващо изменение на Закона – ПЗР към ЗИД на ЗА /обн., ДВ, бр.118/2002 год. – в сила от 01.01.2003 год./ новият пар.20, ал.2 предвижда, че безмитните оператори, на които с акт на министъра на финансите са предоставени права по предходни разрешения за подновяване на договорите, могат да упражнят тези права и да получат ново разрешение за съответните обекти до края на 2003 год. На това основание на 30.12.2003 год. министърът на финансите е издал на [фирма] нови разрешения за опериране на процесните обекти за срок от 3 години, считано от изтичане на срока на заварените договори, удължен с 10 месеца съгласно пар.26 от ПЗР на ЗИД на ЗА. В т.4 от тези разрешения изрично е предвидено, че за срока на действието им дружеството ежемесечно до 10-то число на всеки календарен месец следва да отчислява по сметка на Агенция „Митници” 2% от стойността на реализирания през предходния месец стокооборот за съответния обект. Посочените разпоредби са запазили действието си през процесния период и след отмяната на ЗА по силата на пар.9 от ПЗР към Закона за акцизите и данъчните складове /ДВ, бр.91/2005 год. – в сила от 01.01.2006 год./, който е предвидил прилагането им до приемането на закон за безмитната търговия. Безспорно е също, че ищецът се е възползувал от предоставената му от закона и разрешенията на министъра на финансите възможност и е продължил да извършва безмитна търговия в съответствие с предложените условия. При тези фактически данни, за да отхвърли предявеният иск по чл.55, ал.1 ЗЗД съдът е направил решаващия извод, че претендираните суми са дължимо заплатени от ищеца в изпълнение на нормативно и договорно установено задължение, поради което не следва да му бъдат възстановявани. Прието е за неоснователно възражението за нищожност на т.4 от разрешенията на МФ от 31.12.2003 год. по съображение, че същата не налага данъчно задължение на безмитния оператор, тъй като предвиденото отчисление представлява насрещна престация по договорното правоотношение срещу предоставеното му право да се ползува от преференциални условия при извършване на търговска дейност в зоните за безмитна търговия. Позоваването на незаконосъобразност в случая е недопустимо, тъй като посочения текст от административния акт не е отменен по съответния законов или съдебен ред.
Поддържайки основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК касаторът е мотивирал искането си за достъп до касация с необходимостта ВКС да се произнесе по формулираните правни въпроси, които според него са от значение за изхода на конкретното дело, както и за развитието на правото и точното прилагане на закона предвид спецификата на материята за безмитната търговия, а именно: 1. Какво е правното естество на отчисленията, осъществявани от безмитен внос в полза на държавата в лицето на ГУ”Митници” в периода след 01.01.2002 год. и дали става въпрос за задължения от публично-правен или от частно-правен характер? 2. Ако се приеме, че задълженията имат публично-правен характер, с оглед предвидения десетмесечен период упоменат в пар.26, ал.3 на ПЗР от ЗИД на ЗА, противоречи ли удължаване действието на такива задължения чрез подзаконов нормативен акт и/или индивидуален административен акт издаден от Министъра на финансите на чл.60, ал.1 и/или на чл.18, ал.5 от Конституцията на РБ и може ли сезираният граждански съд да релевира това противоречие инцидентно? 3. Ако се приеме, че задълженията за отчисление имат гражданско-правен характер, чия е тежестта на доказване, че подновеното договорно правоотношение по смисъла на пар.20, ал.2 ЗИД на ЗА обосновава за ищеца задължение за плащане на ГУ”Митници? 6. Пасивно легитимирана ли е българската държава по иск за неоснователно обогатяване, кумулирано посредством отчисления от оборота осъществявани от безмитен оператор в полза на ГУ”Митници” в периода от 01.01.2003 год. до 31.12.2005 год.?
Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГК допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение по конкретното дело. Този въпрос трябва да е включен в предмета на спора, да е обусловил правните изводи на въззивния съд и от него зависи крайния изход на делото. Освен това, по отношение на този въпрос трябва да е налице някое от основанията посочени в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, които са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение предвидени в чл.281, т.3 ГПК.
В случая, с оглед данните по делото, поставените от касатора в т.3, 4 и 5 от изложението му хипотетични правни въпроси относно правното естество на процесните отчисления предвидени в пар.26 от ПЗР на ЗИД на ЗА имат теоретичен характер и са ирелевантни, тъй като по тях няма изрично произнасяне, нито са обосновали крайния извод на съда в обжалваното решение. Както вече беше посочено, съображенията си за неоснователност на предявения иск по чл.55, ал.1 ГПК двете съдебни инстанции са мотивирали с извода, че процесните отчисления са дължимо заплатени по сметката на ГУ”Митници” в изпълнение на нормативно и договорно установено задължение, позовавайки се на съответните текстове на измененията на Закона за акцизите, действували и след отмяната му със Закона за акцизите и данъчните складове – в сила от 01.2006 год. С оглед конкретните данни по делото с въззивното решение е прието, че дейността по безмитна търговия от заварените оператори в процесните обекти след изтичане на първоначалното удължение на срока на заварените договори е продължила при спазване на същите условия предвидени в пар.26 от ПЗР на ЗИД на ЗА, както по отношение на предоставените им права, така и относно задължението им за заплащане на съответните отчисления от реализирания стокооборот, които се дължат като насрещна престация, залегнала в клаузите на договорите. Що се отнася до конкретният размер на дължимите отчисления, същият е установен от извършената проверка на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните по делото.
Въпросът за пасивната легитимация на държавата по този иск не е бил поставян, нито е бил предмет на обсъждане по делото.
Не е налице и допълнителният критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно даденото тълкуване в т.4 на ТР № 1/2009 год., точното прилагане на закона по смисъла на посочения текст е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика по съществения за изхода на делото материалноправен или процесуален въпрос, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му поради съществуваща неяснота, какъвто не е настоящия случай по отношение на така поставените въпроси. Не бъдещото касационно решение по конкретното дело, а правният въпрос трябва да са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Не е налице нищожност на т.4 от сочените в жалбата разрешения на МФ от 30.12.2003 год., които са издадени в изпълнение на разпоредби на ПЗР на ЗА, а инцидентен контрол за тяхната незаконосъобразност е недопустим в настоящия процес. Що се отнася до оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност, същите представляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Процесуалният въпрос по т.1 от изложението – има ли право съдът по свой почин да допусне поправка на очевидна фактическа грешка на постановеното решение без да съобщи това на страните е некоректно зададен и се опровергава от данните по делото, тъй като искането на ответника по чл.247 и чл.250 ГПК е било разгледано от първоинстанционния съд в открито съдебно заседание, проведено на 28.09.2011 год., за което страните са били редовно уведомени.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1280/13.07.2012 год., постановено по т.дело № 4474/2011 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ