Определение №20 от 26.1.2010 по гр. дело №4882/4882 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е
 
№ 20
 
гр. София, 26.01.2010 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесети януари през две хиляди и десета година в състав:         
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. Иванова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 4882 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
 
Производство по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 394 от 10.07.2008 г. по гр. д. № 67/08 г. Окръжен съд гр. П. е обезсилил решение № 88 от 11.10.2007 г. по гр. д. № 78/07 г. на Районен съд гр. К., с което е отхвърлен иска на Н. Й. Н. и М. Й. М. срещу ППТК “И” гр. Ч. бряг по чл. 97 ал. 3 ГПК /отм./, като е прекратил производството по делото.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Н. Н. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.
О. по касация ППТК “Изгрев – М” гр. Ч. бряг и М. М. не вземат становище по жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
За да прекрати производството въззивният съд е приел че ищците са оспорили верността на частен свидетелствуващ документ “С„Изгрев-М” гр. Ч. бряг съгласно книга за внесен дялов капитал”. Такъв документ според съда може да бъде оспорен само досежно неговото авторство, а установяване на неговата вярност не може да бъде осъществено в производство по чл. 97 ал. 3 ГПК /отм./. Затова не бил налице правен интерес от предявяване на иска и същият е недопустим.
В касационната жалба се твърди, че ищците имат правен интерес от предявяване на иска, тъй като са наследници на учредители на кооперация и ще наследят техните дялови вноски, а те се формират след установяване точния брой на член-кооператорите.
С определение № 156 от 30.12.2008 г., постановено по делото, ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по съществения въпрос, дали е допустим иск по чл. 97 ал. 3 ГПК /отм./ за установяване верността на частен документ.
Решението неправилно.
Н. Н. и М. М. са предявили срещу ППТК “Изгрев – М” гр. Ч. бряг установителен иск с правно основание чл. 97 ал. 3 ГПК. В исковата молба се твърди, че на 07.10.2004 г. кооперацията е съставила “С„Изгрев-М” гр. Ч. бряг съгласно книга за внесен дялов капитал”. Списъкът бил неистински документ, поради което се иска от съда да бъде обявен за недействителен, тъй като не е преписан и не е копие от единствения списък на учредителите представен по фирменото дело.
Съгласно чл. 97 ал. 3 пр. 1 ГПК /отм./, може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ. В правната теория е прието, че според вида на изявлението в един документ той може да бъде свидетелствуващ или диспозитивен. Свидетелствуващият документ съдържа изявление на своя издател че пред него е извършено определено действие, напр. нотариално удостоверяване, протокол и пр. Диспозитивен е документът, който съдържа волеизявление, напр. договор, съдебно решение. Според издателя, документът може да бъде официален или частен. Официален е този документ, който е съставен от орган на държавна власт в това негово качество, т. е. негов издател е винаги само орган на държавна власт и който съдържа изявление в това му качество. Всички останали документи които съдържат изявления на граждани не в качеството им на органи на държавна власт, са частни документи. Правилно въззивният съд е приел, че по посочените критерии процесният списък е частен свидетелствуващ документ.
Документът може да бъде истински, когато материализира волята на лицето което е негов издател и неистински, в който записаното изявление не е направено от лицето посочено като негов издател. Под понятията “истински” или “неистински” обаче не се разбира само автентичността на документа с оглед на автора му. Един документ може да бъде истински, тъй като е издаден от надлежното длъжностно лице, но по съдържание да бъде неистински и да свидетелствува за неверни обстоятелства. Засегнатите от такъв документ страни имат правен интерес да установяват неверността на тези записани изявления които правят документа с невярно съдържание или неистински, защото именно в кръга на правомощията на определено лице е бил издаден документ който само от външна страна е верен и истински, а по съществото не отговаря на изискванията за което е издаден. С оглед на изложеното, допустим е иск по чл. 97 ал. 3 ГПК /отм./ за установяване истинностна на съдържанието на процесния списък. В този смисъл е и решение № 815 от 10.01.2007 г. по т. д. № 426/06 г. на ВКС І ТО с което е прието, че е допустим иск по чл. 97 ал. 3 ГПК /отм./ за установяване дали представен по делото протокол е неистински документ т. е. дали документът отразява действителното фактическо положение. Като е прекратил производството, въззивният съд е постановил неправилно решение което следва да бъде отменено, а делото върнато за постановяване решение по същество на спора.
Преди постановяване на решението обаче, въззивният съд следва да извърши допълнителни съдопроизводствени действия, като укаже на ищците да уточнят обстоятелствената част на иска. В разпоредбата на чл. 97 ал. 3 ГПК /отм./ изрично е записано, че искът е допустим при наличие на правен интерес. От исковата молба не става ясно какво е правното действие на списъка, т. е. с каква цел е съставен, къде ще се ползува и къде е представен, а от тук и дали е доказан правния интерес за ищците. Тази нередовност следва да бъде отстранена като се приложи разпоредбата на чл. 100 ГПК /отм./. Само след като ищците уточнят обстоятелствената част на исковата си молба, съдът може да направи изводи дали искът е допустим и след това да се произнесе по неговата основателност.
По изложените съображения и съобразно правомощията си на касационната инстанция по чл. 293 ал. 2 ГПК, ВКС
 
Р Е Ш И :
 
ОТМЕНЯ решение № 394 от 10.07.2008 г. по гр. д. № 67/08 г. на Окръжен съд гр. П. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 

Оценете статията

Вашият коментар