О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 27.01.2020 г.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова частно гражданско дело № 4501 по описа на Върховен касационен съд за 2019 година на II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК, образувано по подадена от М. С. В. и И. С. В., чрез общия им пълномощник адв. С. Т. от АК – С., частна касационна жалба против определение № 786 от 21.08.2019 г. по гр. д. № 421/2017 г. на Софийски окръжен съд, с което е допълнено въззивно решение № 403 от 04.12.2017 г. по същото дело, като са присъдени в полза на Ц. В. С. направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 600 лв.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на постановеното от Софийски окръжен съд определение по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 1 ГПК определение, позовавайки се на разпоредбата на чл. 355 ГПК, съгласно която във фазата по допускане на делба страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Ответницата по частната жалба Ц. В. С., представлявана в производството от адв. Г. В. от АК – С., в писмения си отговор поддържа становище за нейната неоснователност.
Като разгледа жалбата, въз основа на данните по делото, настоящият състав на II г. о. на ВКС намира, че същата е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна:
За да постанови обжалваното определение, Софийски окръжен съд е съобразил, че искането за допълване на постановеното от него решение № 403 от 04.12.2017 г. по гр. д. № 421/2017 г. в частта за разноските е допустимо като подадено от надлежна страна и в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Констатирал е, че в проведеното пред въззивната инстанция производство молителката е представила договор за правна помощ, удостоверяващ заплащането на адвокатското възнаграждение на адв. В. в претендирания размер от 600 лв. За да се произнесе, съдът е отчел изхода на въззивното производство и обстоятелството, че жалбата на молителката е уважена изцяло, а тази на съделителите М. В. и И. В. е приета за неоснователна. Така мотивиран, въззивният съд е приел, че на молителката следва да бъдат присъдени в пълен размер направените от нея разноски за процесуална защита и съдействие във въззивното производство.
Изводите на въззивния съд за присъждане на разноските съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК са правилни. Настоящият състав на ВКС споделя разбирането за неоснователност на възражението на жалбоподателите, че разноски за това производство не трябва да се присъждат с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК. Напротив, направените пред въззивната инстанция разноски се дължат на общо основание по реда на чл. 78 ГПК, тъй като са породени във връзка с повдигнат спор за законосъобразността на постановения от първоинстанционната инстанция съдебен акт. Правилото на чл. 355 ГПК намира приложение в случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им, поради което и решението по допускане на делбата не е било предмет на последващ инстанционен контрол от въззивния, съответно от касационния съд. В този смисъл Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС, т. 9, /неотменено и неизгубило сила в тази си част/, както и константната практика на ВКС /определение № 255 от 9.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г., I г. о.; определение № 226 от 5.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3125/2013 г., II г. о.; определение № 167 от 14.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1727/2016 г., I г. о.; определение № 4 от 6.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г., II г. о., определение № 252 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о. и др./.
Без разглеждане трябва да бъде оставено и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено при условията на евентуалност, доколкото същото се явява несвоевременно – жалбоподателите по настоящото частно производство не са взели становище по молбата за допълване на въззивното решение в частта за разноските, което е крайният момент за предявяването му. В тази връзка, към момента на подаване на частната жалба правото да се иска намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение е преклудирано. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че възражението е и неоснователно, доколкото възнаграждението е определено в минимален размер, съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на настоящето производство жалбоподателите следва да заплатят на ответната страна направените в него разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
По така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 786 от 21.08.2019 год. по гр. д. № 421/2017 год. на Софийски окръжен съд, с което е допълнено въззивно решение № 403 от 04.12.2017 год. по същото дело, като са присъдени в полза на Ц. В. С. направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 600 лв.
Осъжда М. С. В., ЕГН [ЕГН] и И. С. В., ЕГН [ЕГН], двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, адв. Св. Т. да заплатят на Ц. В. С. от [населено място] направените в настоящето производство разноски в размер на 300 лв. /триста/ лева.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: