О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№20
С., 03.02.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 62 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 13702 от 6.01.2016 г., подадена от К. Г. М. против определение № 402 от 19.11.2015 г., постановено по гр.д. № 5671 по описа за 2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 9145/9.05.2015 г. на К. Г. М. за отмяна на влязло в сила решение от 5.01.2000 г. по гр.д. № 156/1999 г. на Районен съд-Пазарджик и е оставена без уважение молба от 3.07.2015 г. на К. Г. М. за назначаване на служебен адвокат.
За да постанови атакуваното определение съставът на ВКС, ІV г.о. е констатирал, че с влязло в сила решение по т.д. № 1155/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, търговско дружество [фирма] в несъстоятелност е заличено от търговския регистър, както и вписаните общи възбрани и запори върху неговото имущество. Приел е, че правна последица от заличаването на търговеца е, че юридическото лице престава да съществува и губи своята правосубектност, т.е. прави невъзможно бъдещото правоприемство с друг правен субект. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на молбата за отмяна, поради което липсата й препятства по-нататъшното развитие на делото и е основание за прекратяване на производството. В случая с молбата от 29.05.2015 г., К. Г. М. е поискал след отмяна на влязлото в сила решение на Пазарджишкия районен съд, делото да се върне на Панагюрския районен съд, който да се произнесе по исковата молба срещу вече заличения в търговския регистър ответник [фирма] /с твърдения, че има правоприемник в лицето на държавата/. Счел е, че молбата за отмяна е подадена от процесуално легитимирано лице на 29.05.2015 г., но с оглед заличаването на търговеца – ответник по молбата за отмяна, с влязло в сила решение № 11 от 16.02.2006 г. по т.д. № 1155/2011 г. на съда по несъстоятелност и невъзможността за процесуално правоприемство по същото дело, молбата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. При тези обстоятелства съставът на ВКС е приел, че предоставянето на правна помощ е неоправдано с оглед ползата за молителя, когато се проверява допустимостта на молбата за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като за процесуалната допустимост съдът следи служебно. В този смисъл, допълнителна аргументация в подкрепа на допустимостта на молбата за отмяна е несъизмерима с разходите за назначаване на служебен адвокат, поради което молбата от 03.07.2015 г. следва да се отхвърли като неоснователна.
В частната жалба са наведени твърдения, че при постановяване на атакуваното определение съдът не е обсъдил представеният с молбата за отмяна нотариален акт и явното наличие на договор за продажба на дялове от [фирма] и не е събрал поисканите с молбата за отмяна доказателства, които неминуемо ще обосноват фактическият състав на чл.123, респ. чл.123а КТ.
Доводите са неоснователни. И. производство е било инициирано против [фирма] и след отмяна по реда на надзора с решение № 848/29.12.1998 г. в частта по иска по чл.213, ал.2 КТ за периода 12.08.1992 г. – 31.12.1994 г. г. и за мораторна лихва, е приключило с отхвърляне на тези искове с решението от 5.01.2000 г. П. към молбата за отмяна нотариален акт № 5, том II, рег.1415, дело 146/2007 г. на нотариус № 390 е констативен и удостоверява притежавано от [фирма] право на собственост върху недвижим имот в [населено място], като е издаден въз основа на писмени доказателства – договор за покупко-продажба чрез конкурс от 5.01.1995 г. и приемо-предавателен протокол от 8.05.1995 г. между Министерство на търговията и вътрешноикономическото сътрудничество и дружеството. Следователно представения документ свидетелства за обстоятелства, осъществили се в хода на първоинстанционното производство, които /дори и да се приеме твърдението, че касаят обособена част от [фирма], в която е било работното място на молителя/ следват периода, предмет на иска по чл.213, ал.2 КТ. И след осъществяването им работодателят [фирма] е продължил да бъде правосубектен и спрямо него е постановено влязлото в сила решение, поради което именно същия е надлежна страна в производството за отмяна на влязлото в сила решение. Към настоящия момент обаче дружеството е загубило правосубектността си, като липсва негов универсален правоприемник, поради което правилно съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна е процесуално недопустима.
Правилно е отхвърлено и искането по молбата от 3.07.2015 г. за предоставяване на правна помощ чрез процесуално представителството, тъй като нормата на чл.24, т.2 ЗПП изисква осъществяване на преценка за допустимостта на производството, а в настоящия случай молбата за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално недопустима.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 402 от 19.11.2015 г., постановено по гр.д. № 5671 по описа за 2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: