2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 30.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2170 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба вх. № 10162/27.11.2019 г. от М. К. Т., с адрес в [населено място], с искане за допълване на постановеното по делото определение № 822 от 14 ноември 2019 г. по настоящото дело в частта му за разноските. Сочи се, че съдът е пропуснал да присъди в полза на молителя направените разноски за касационното производство, а именно: държавна такса в размер на 5 лева и банкова такса от 3 лева. Направено е и искане за отмяна на въззивното решение № 219 от 22 февруари 2019 г., постановено по в.гр.д. № 2307/2018 г. по описа на окръжния съд в В., в частта за разноските, които Т. е осъден да заплати на ответниците в производството.
В писмени становища Софийският градски съд, чрез процесуалния представител С. Р., и Върховният касационен съд, чрез юрисконсулт З. С., излагат доводи за неоснователност на искането.
Постъпила е и молба вх. № 10624/09.12.2019 г. от Софийския градски съд, чрез процесуалния представител С. Р., за допълване на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на определение № 822 от 14 ноември 2019 г. по настоящото дело в частта за разноските. Изложени са доводи, че на Софийски градски съд следва да бъдат присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, предвид обстоятелството, че касационната жалба на Т. е оставена без разглеждане в частта ?, насочена срещу въззивното решение в частта по исковете за обезщетение за имуществени вреди.
Насрещната страна по искането М. Т. поддържа становище за недопустимост и неоснователност на искането.
С горепосоченото определение, постановено в производството по чл. 288 ГПК, касационният съд, в настоящия си състав, остави без разглеждане касационната жалба на М. К. Т. против решение № 219 от 22 февруари 2019 г., постановено по в.гр.д. № 2307/2018 г. по описа на окръжния съд в В., в частта ?, насочена срещу въззивното решение за потвърждаване на решение № 3559 от 30 юли 2018 г., постановено по гр.д. № 7340/2017 г. по описа на районния съд в В. за отхвърляне на предявените от Т. искове по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ срещу районния съд в [населено място] за сумата от 396,60 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които 328,30 лева платени държавни такси и 68,30 лева пътни разноски; срещу Софийския градски съд за сумата от 897,31 лева – обезщетение за имуществени вреди, от които 775,40 лева платени държавни такси и 121,91 лева съдебни разноски; Върховния касационен съд за сумата от 580,90 лева, от които: 486,90 лева платени държавни такси; 32,50 лева държавна такса за повторното касационно разглеждане на делото и 61,50 лева пътни разноски, и производството по делото в тази му част е прекратено. Със същото определение касационният съд не допусна касационно обжалване на решение № 219 от 22 февруари 2019 г., постановено по в.гр.д. № 2307/2018 г. по описа на окръжния съд в В., по подадените от Т., районния съд в [населено място], Софийския градски съд и Върховния касационен съд касационни жалби против решение № 219 от 22 февруари 2019 г., постановено по в.гр.д. № 2307/2018 г. по описа на окръжния съд в В., в частта му по предявения от Т. иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на гр.д. № 13755/2006 г. по описа на районния съд в [населено място] в разумен срок.
Молбите за допълване на определението в частта за разноските са постъпили в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения:
Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, като съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси и разноски по производството се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а според разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.
Неоснователно е искането на Т. за присъждане в негова полза на сторените от него разноски пред касационната инстанция в общ размер на 8 лева, предвид обстоятелството, че жалбата му не е била допусната до разглеждане по същество.
По направеното от Т. искане за изменение на въззивното решение № 219 от 22 февруари 2019 г., постановено по в.гр.д. № 2307/2018 г. по описа на окръжния съд в В., в частта за разноските, следва да бъде посочено, че действащият Граждански процесуален кодекс не съдържа разпоредба, аналогична на чл. 70 ГПК /отм./, предвиждаща възможност за самостоятелно обжалване на решението в частта за разноските. В случай на несъгласие с решението в частта за разноските, страната следва да осъществи защитата си по реда на чл. 248 ГПК пред съда, постановил акта. При това положение молба вх. № 10162/27.11.2019 г. в частта, с която се претендира изменение на въззивното решение в частта за разноските, следва да бъде изпратена по компетентност на окръжния съд в [населено място] за разглеждане по реда на чл. 248 ГПК.
Искането на Софийския градски съд за допълване на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение на основание чл. 78, ал. 4 ГПК също е неоснователно, предвид обстоятелството, че Софийският градски съд не е взел становище по жалбата на Т., която е била оставена без разглеждане в едната си част. Доколкото този ответник не се е възползвал от правно регламентираната възможност да се защити срещу касационната жалба на ищеца, не му се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 10162/27.11.2019 г. на М. К. Т., с адрес в [населено място], в частта по искането за допълване на определение № 822 от 14 ноември 2019 г., постановено по гр.д. № 2170/2019 г. на ВКС, ІV г.о., в частта му за разноските.
ИЗПРАЩА молба вх. № 10162/27.11.2019 г. на М. К. Т. по компетентност на окръжния съд в [населено място] за разглеждане по реда на чл. 248 ГПК на съдържащото се в нея искане за изменение на въззивното решение № 219 от 22 февруари 2019 г., постановено по в.гр.д. № 2307/2018 г. по описа на окръжния съд в В., в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 10624/09.12.2019 г. на Софийския градски съд за допълване на определение № 822 от 14 ноември 2019 г., постановено по гр.д. № 2170/2019 г. на ВКС, ІV г.о., в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: