О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
гр. София, 04.02.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 72 по описа на Върховния касационен съд за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частните жалби на [община], подадена чрез пълномощник адв. Р. Н., на О. у. н. о. Б., като пълномощник на м. н. р. р., и на Н. а. з. п. /Н./, чрез главния юрисконсулт Ел. М., против определение № 307 от 3.10.2014 год. по гр. д. № 3052/2014 год. на ВКС, ІV г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на Н. за отмяна на влязло в сила решение № 38 от 30.05.2013 год. по гр. д. № 673/12 год. на ВКС.
Жалбоподателят Н. поддържа становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като счита, че е спазен срока за подаване на молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Излага съображения за недопустимост на решението, с което е осъдена Н. да предаде владението върху имот, който не владее, като се позовава и на неучастие в производството по делото. Иска отмяна на обжалваното определение и вместо това се допусне отмяна на влязлото в сила решение на ВКС.
[община] поддържа становище за неправилност на обжалваното определение, с оглед спазване на срока за подаване на молбата за отмяна, който според този жалбоподател тече от подаване на самата молба с позоваване на новото обстоятелство – спорният имот бил публична държавна собственост до постановяване на решението от 26.02.2008 год. на МС, като счита за ирелевантен факта за наличието на това решение на МС по делото.
О. у. поддържа, че е налице основанието по чл. 304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по молбата на Н., поради липсата на пасивна процесуална легитимация на ТД на Н., Б., срещу която е уважен иска за собственост. Иска отмяна на обжалваното определение на предходния състав на ВКС.
[фирма] оспорва частните жалби по съображения в представения писмен отговор.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в подадените частни жалби доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
Подадените от О. у. н. о. Б., като пълномощник на м. н. р. р. и от [община], чрез адв. Р. Н., са недопустими поради липса на процесуална легитимация същите да обжалват определението на ВКС. С него е оставена без разглеждане подадената от Н. молба за отмяна на влязлото в сила решение, поради което и молителят е процесуално легитимиран да упражни субективното процесуално право на обжалване, което е обусловено от упражняване правото за подаване на молба за отмяна. Последното не е упражнено от общината в Р. и О. у. на Б. о., поради което и подадените от тях частни жалби са недопустими и следва да се оставят без разглеждане.
Частната жалба на Н. е допустима, но неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от този жалбоподател молба за отмяна на влязлото в сила решение от 30.05.2013 год. по гр. д. № 673/2012 год. на ВКС, предходният тричленен състав на ВКС, ІV г. о. е приел, че представеното решение № 105 от 26.02.2008 год. на МС, с което е обосновано основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, няма характер на такъв акт – постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено, както и че това решение на МС е представено по делото още при разглеждането му в първата инстанция и е обсъдено в мотивите на решаващия съд. Същият е приел, че след прехвърлянето на спорния имот безвъзмездно на общината в [населено място], със заповед на кмета в полза на ТД на Н. – Б. е било учредено безвъзмездно право на ползване на имота за срок от пет години, което е обосновало и направения извод, че фактическата власт се упражнява от ответното учреждение. Поради тези съображение е прието, че молбата за отмяна е подадена извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК и е оставена без разглеждане.
Извън горното са изложени и съображения за липса на хипотезата на чл. 304 ГПК с оглед участието в процеса на упълномощен от изпълнителния директор на Н. юрисконсулт.
Направеният извод се споделя и от настоящия състав на ВКС, поради което и определението като правилно, следва да се потвърди.
Съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Последните са изчерпатено посочени в чл. 303, ал. 1 ГПК. Подадената от Н. на 25.11.2013 год. молба за отмяна съдържа изявления за невъзможност за изпълнение на осъдителното решение за предаване на владението на спорния имот, позовавайки се на решението с № 105 от 26.02.2008 год. на МС, с което имотът е отнет от Н.. Поддържа се и наличие на процесуални нарушения по призоваването и участието на молителя в производството, във връзка с което се сочи и основание за отмяна по чл. 304 ГПК. С оглед данните по делото за наличието на соченото решение на МС и обсъждането му по същество на спора, изводът за просрочие на молбата за отмяна се явява правилен – тримесечният срок за подаването й следва да се счита от влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска и в хипотезата на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1, и такова по т. 3 ГПК – дори и да се счита решението като ново обстоятелство, на което се позовава жалбоподателят в частната жалба, тъй като последното му е било известно още в хода на първоинстанционното производство. С влизане в сила на решението, чиято отмяна е искана с подадената молба, молителят е узнал за същото, с оглед участието на упълномощен от него процесуален представител, поради което и в хипотезата на чл. 304 ГПК /както е поддържано/, същата се явява отново просрочена.
Поради това и направеният от предходния състав на ВКС извод за изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1, респ. т. 3 и т. 5 ГПК се споделя и от настоящият състав, като твърдението на жалбоподателя за узнаване на влязлото в сила решение в по-късен момент / подаване на молба до него от ищеца в производството/ е неотносимо към въпроса за спазване на срока за подаване на молбата за отмяна на поддържаните основания и не може да обоснове обратен извод.
Освен това, поддържаният довод за произнасяне с решението, чиято отмяна се иска, по отношение на Териториалната дирекция на Н., която не е била процесуално легитимирана по иска, не може да обоснове правния интерес на жалбоподателя от исканата отмяна на влязлото в сила решение, която като извънредно средство за защита, следва да се обоснове с предвидените в закона основания и при спазването на предвидения срок за подаването й, при пропускането на който същата се явява недопустима. Изложените в частната жалба доводи са относими към правилността на постановеното решение, които не могат да бъдат обсъждани нито в настоящето производство, нито в извънинстанционното такова по молба за отмяна.
Поради тези съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от [община], чрез адв. Р. Н. и от О. у. н. о. Б., като пълномощник на м. н. р. р., частни жалби против определение № 307 от 3.10.2014 год. по гр. д. № 3052/2014 год. на ВКС, ІV г. о.
ПОТВЪРЖДАВА определението с № 307 от 3.10.2014 год. по гр. д. № 3052/2014 год. на ВКС, ІV г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от Н. а. з. п. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 38 от 30.05.2013 год. по гр. д. № 673/2012 год. на Върховния касационен съд.
Определението в частта, с която се оставят без разглеждане частните жалби може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на о. и О. у., а в потвърдителната му част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.