О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
гр. София, 06.01.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2447 по описа за 2016г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 275, ал. 2, чл. 262, ал. 3 и ал. 2, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 11670/10.08.2016г., подадена от [фирма] /„G. M.” L./, САЩ, щат Д., окръг Ню К., [населено място], представлявано от М. Д. в качеството му на управител против определение № 2343 от 07.07.2016г. по ч. т. дело № 2700/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав.
С въззивното определение е отхвърлено искането на [фирма] /„G. M.” L./ за отстраняване на съдиите М. Ж., Г. И. и В. Х. от разглеждането на ч. т. дело № 2700/2016г. на САС, върната е частна жалба вх. № 49753/11.04.2016г. по регистъра на СГС на [фирма] срещу определение от 22.03.2016г. по т. дело № 8553/2014г. на Софийски градски съд, ТО, VI-13 състав, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на молбата по чл. 625 ТЗ и е прекратено производството по ч. т. дело № 2700/2016г. на Софийски апелативен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила: 1/ не са съобразени приложените по делото документи на стр. 22 – 28, доказващи легализацията на фирмата; 2/ съдия М. Ж. и съдия Г. И. са били предубедени и същите е следвало да си направят отвод поради това, че съдия Ж. и съпругът й са причинили вреди на частния жалбоподател и други търговски дружества на М. Д., а съдия И. се е отстранявала от разглеждането по други дела.
Ответникът С. Г. Ш. като [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частна жалба вх. № 11670/10.08.2016г. е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения преклузивен едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт на основание чл. 274, ал. 2, пр. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 275, ал. 2, чл. 262, ал. 3 и ал. 2, т. 2 ГПК – определение за връщане на частната жалба на [фирма] срещу определението на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на молбата по чл. 625 ТЗ, и прекратяване на производството по ч. т. дело № 2700/2016г. на Софийски апелативен съд.
Съдебният състав на САС не си е направил отвод от разглеждане на делото поради липса на основанията по чл. 22, ал. 1, т. 1-6 ГПК. Постановените от съдиите актове по други дела на дружеството и такива по движение на настоящото дело, както и предходни техни отводи по други дела със страна М. Д., а не дружеството – жалбоподател, не сочат на съществуване на обстоятелствата, пораждащи основателно съмнение в безпристрастието им при разглеждането на ч. т. дело № 2700/2016г. на САС, ТО, 9 състав.
За да върне частната жалба и прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че въпреки предоставената възможност с определение от 07.06.2016г., в едноседмичен срок за представяне на доказателства за правосубектност, които да удостоверяват съществуването на дружеството към момента на подаване на частната жалба и вписания му управител, представените от частния жалбоподател документи не удостоверяват съществуването към момента на подаване на частната жалба на правосубектен жалбоподател и обстоятелството, че М. Д. е негов представител. Съдебният състав е изложил съображения, че представените удостоверение за учредяване и удостоверение за преобразуване в О. за търговеца са от 2008г., а свидетелството за пълномощия на действащи органи на управление е със заверка на вярност на данните към 20.06.2011г.
Д. на частния жалбоподател, че определението на Софийски апелативен съд е неправилно поради това, че съдия М. Ж. и съдия Г. И. са били предубедени и същите е следвало да си направят отвод, е неоснователен. Частният жалбоподател не е доказал твърденията си за причинени вреди от съдия Ж. и съпруга й на него или на други търговски дружества, в които М. Д. е съдружник или едноличен собственик на капитала, нито че съдия И. се е отстранявала от разглеждането на други дела на частния жалбоподател. Дори и съдия И. да си е правила отводи по други дела, това обстоятелство не води до извода, че за конкретния разглеждан спор съдебният състав е незаконен, след като частният жалбоподател не е доказал наличие на някоя от пречките по чл. 22, ал. 1 ГПК.
С определение от 07.06.2016г. по ч. т. дело № 2700/2016г. на САС, ТО, 9 състав частната жалба е оставена без движение и е предоставена възможност на частния жалбоподател в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за правосубектността на дружеството – жалбоподател и за законния му представител, които да удостоверяват съществуването на дружеството към настоящия момент, т. е. към м. юни 2016г. и вписания му управител към същия момент; документите на чужд език, съответната им заверка по Х. конвенция от 05.10.1961г. и др. заверки да бъдат придружени с превод на български език, като същите бъдат така представени и комплектовани, че да може да се прецени преводът, апостилът и заверщите за кои документи се отнасят. Дадени са и указания, че при неотстраняване на посочените нередовности в срок частната жалба ще бъде върната и производството прекратено. Съобщение и препис от определението са връчени на частния жалбоподател чрез М. Д. на 20.06.2016г. П. на ищеца, респективно частния жалбоподател и представителната власт на лицето, подало исковата молба, респективно частната жалба представляват абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на съответното производство, за които съдът следи служебно, поради което въззивният съд законосъобразно е дал съответните указания на частния жалбоподател.
В предоставения срок с молба вх. № 9492/28.06.2016г., изпратена по пощата на 27.06.2016г., частният жалбоподател е представил същите документи, които са представени и в първоинстанционното производство: удостоверение за преобразуване /C. of conversion from corporation to a limited liability company/ на Г. Мениджмънт И.. /G. M. I./, първоначално учредена копрорация на 14.02.1997г., в Г. Мениджмънт О. /G. M. L./ на 03.07.2008г., подписано от М. Д. – президент; удостоверение за учредяване на Г. Мениджмънт О. /C. of F. of G. M. L./ от 07.07.2008г., подписано от упълномощено лице агент Д. Бизнес И., И.. чрез Р. Д. М., вицепрезидент, заверено с апостил № 10507440/13.11.2015г.; легализиран превод на двата документа от английски на български език; удостоверение за регистриране на Г. Мениджмънт АД /C. of I. of G. M. I../ от 14.02.1997г., удостоверение за вярност на копието на удостоверението за регистрация на Г. Мениджмънт АД /G. M. I../, издадено на 18.07.2000г. от Държавния департамент на САЩ, подписано от Е. Дж. Ф. – Държавен секретар; свидетелство за пълномощия на действащи органи на управление /C. of incumbency/ на Г. Мениджмънт О. /G. M. L./, издадено на 20.06.2011г. от Р. Д. М., вицепрезидент на Д. Бизнес И., И.. Официален представител, установяващо, че към 20.06.2011г. изпълнителен директор на Г. Мениджмънт О. /G. M. L./ е М. Д. Д.. От представените документи не се установява какво е актуалното състояние на дружеството и кой е неговият представител към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност /12.12.2014г./, към датата на подаване на частната жалба срещу определението на СГС /11.04.2016г./ и към момента на постановяване на обжалваното определение на САС /07.07.2016г./. Приложените в първоинстанционното и въззивното производства доказателства установяват правосубектността на дружеството и представителната власт на М. Д. към 20.06.2011г., т. е. три години и шест месеца преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на ответника, респективно три години и десет месеца преди подаване на частната жалба срещу определението на СГС. Частният жалбоподател не е представил удостоверение за актуалното си състояние, поради което изводът на въззивната инстанция, че частната жалба следва да бъде върната на основание чл. 275, ал. 2 във връзка с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК поради неотстраняване на нейната нередовност, е правилен.
Крайният извод на въззивната инстанция за прекратяване на производството по частната жалба е правилен и поради обстоятелството, че определението на Софийски градски съд – предмет на частната жалба не подлежи на обжалване. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК визира две групи определения, които подлежат на обжалване с частна жалба. Първата група съдебни актове са определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, а втората група – определенията, чието обжалване е изрично предвидено в закона /т. 2/. Преграждащи са тези определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството. Определението, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за изменение на основанието на твърдените вземания срещу ответника /с въведено с молба вх. № 25324/24.02.2016г. твърдение за претърпени загуби и пропуснати ползи по чл. 45 ЗЗД/, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не е от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебни актове и не подлежи на обжалване на основание посочената правна норма. Правното средство за защита на молителя срещу това определение е чрез обжалване на решението по молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Определението, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за изменение на основанието на твърдените вземания срещу ответника и в този смисъл изменение на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, не подлежи на обжалване и на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не е предвидено изрично в закона, респективно в чл. 212 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на Софийски апелативен съд е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2343 от 07.07.2016г. по ч. т. дело № 2700/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.